Откарват тялото й с военен катер до Варна, оттам го пренасят до София с траурен влак. Поетът Кирил Христов пише, че не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото й. Най-покрусени изглеждат князете Борис и Кирил и сестрите им. Елеонора била всъщност майката, която те познавали. В завещанието на бившата германска принцеса педантично било описано къде да отидат всичките й спестени средства – за слепи и глухонеми деца, за сираци от войните, за училището за самарянки, за Българския Червен кръст, за санаториума край Евксиноград за деца, болни от костна туберкулоза, който тя изгражда със 150-те хиляди лева, подарени й от българския народ по случай сватбата.

След смъртта й се установява, че липсват почти всичките й бижута. Едно по едно царицата ги е превръщала в протези за осакатените войници, в болнични легла, в бинтове и храна. И в един парцел в Бояна за построяването на нова църква. Нейно Величество го купува с лични средства и така спасява от събаряне Боянската църква, която вече била тясна за местните хора и те искали да си построят по-голям храм. Нещо повече – Елеонора води и реставратор за стенописите от Виена. По нейно желание я погребват именно в двора на Боянската църква. Английски и френски военнопленници полагат цветя на гроба й – приживе тя се е грижела и за тях. Паметната й плоча е семпла, надписът гласи: „Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“ До нея има дялан каменен кръст, приличащ на войнишките, с личния й вензел. Изработен е със средства, събирани доброволно от инвалиди от войните. Докато са живи и в България, Борис, Кирил и сестрите им често идват да оставят цветя на гроба на Елеонора. След 1946 година вече никой не се грижи за него.

Колко ли са се разочаровали вандалите, които през 1964 година го разравят. Бедните, не са знаели, че Елеонора е погребана като прост войник, без никакви отличия и ценности, в бяла батистена рокля. През 1994 година надгробният й паметник е възстановен, но днес там рядко някой поставя цветя. През 60-те комунистите разрушават и сградата на санаториума за болни от костна туберкулоза, за да построят на негово място хотел. Преди 1944 година на нейно име е кръстен днешният булевард „Янко Сакъзов“, после името й е изтрито от картата на София. Днес на нея е наречена малка уличка в квартал Красно село. Почти никой от преминаващите по нея не знае коя е царица Елеонора.

Жената, която наричали „коронованият ангел на България“, е забравена. Единственото й изображение, което е общодостъпно, е върху мозайка в храма „Св. Александър Невски“, където тя е заедно с цар Фердинанд. Мозайката е унищожена през 1947 година, сега е възстановена на оригиналното й място, над царския трон. Елеонора и съпругът й са в дрехите на владетели от Второто българско царство. Ако се вгледате, ще забележите, че имат далечна прилика със стенописните образи от Боянската черква, запазена като наследство на човечеството, защото една германска принцеса, влюбена в България, е имала очите и сърцето да оцени уникалността и красотата им.

По книгите на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска“ (издателство „Факел“) и на Любомир Милчев „Тайни на софийския царски дворец“ (издателство „Сиела“)