Венчавките били две – католическа в родното имение на Фердинанд Кобург, а другата, протестантска, в Гера, едно от владенията на принцовете Ройс. Елеонора била облечена без излишна помпозност, но с достойнството на ранга си. Върху бялата дантела на роклята й се откроявали орденът „Света Ана“ и изумрудената огърлица Оспени. На главата си носела короната на Мария Антоанета, подарък от свекърва й княгиня Клементина, която я получава за зестра заедно с пищната позлатена каляска, намираща се днес в Музея на София. Фердинанд дарил съпругата си с великолепна рубинена огърлица, тя него – със стенен килим с изображение на прадядо му, Луи Четиринайсети, по време на беседа с философа Волтер.

Българите приветствали новата си княгиня с въодушевление, вярно, може би по-слабо от посрещането на Мария Луиза ди Парма като съпруга на владетеля им. На гарата я чакала правителствена делегация. Новобрачната двойка изминала тържествено разстоянието до двореца, минавайки под нарочно поставени арки, обкичени със зеленина. Веднага след пристигането им Фердинанд дал да се разбере, че той отива в своите покои, княгинята – в нейните. Били й отредени спалня, кабинет, салон, гардеробна, будоар и столова с кухня в отдалеченото северозападно крило на сградата. С влизането си новата господарка заявила, че спи на отворен прозорец, предпочита бели стени и проста безмесна храна. Трябвало по спешност да бъдат отстранени кадифените завеси и картините от стените, с които царедворците искали да внесат уют в малко мрачните стаи. Елеонора не довела в България със себе си придворни дами, така че й назначили една софиянка с добро възпитание.

Четирите сирачета – князете Борис, Кирил и княгините Евдокия и Надежда, не след дълго се привързали към мащехата си, която се отнасяла към тях с любов, но без да ги глези и без да се опитва да замести майката в сърцата им. Не така стояли нещата с венценосния й съпруг, който скоро след сватбата им, с обявяването на независимостта на България, придобил титлата цар. Той настоявал тя да се обръща към него със „Сир“, а пред поданиците – с „Ваше Царско Величество“. Двамата избягвали да се срещат, изключение правели официалните вечери и приеми, който Дворецът давал. Хранели се отделно. Царицата, до чието лице иначе трудно пробивали път дълбоките й емоции, вътрешно не одобрявала кулинарните вакханалии на Фердинанд, който се тъпчел с деликатесите на доведения си от чужбина готвач, облечен в китайски коприни и заобиколен от кафези с птици. В двора дълго се обсъждала случката, когато веднъж царят минал покрай покоите на съпругата си и усетил аромат на готвено. Демонстративно се хванал с два пръста за носа и разпоредил да й поднасят само студен бюфет, който станал нарицателно за отношенията им.

Елеонора също умеела да вкара ледени кристалчета в гласа си, но си го позволявала само когато някой, бил той и с царска корона, пречел на благотворителните й планове.
По време на светските събития в двореца се държала с вродено достойнство. Много добре знаела за слуховете, според които съпругът й фаворизирал съвсем не безкористно властната Султана Рачо Петрова, но нито веднъж не погледнала въпросната дама накриво. Когато се налагало, танцувала с чуждите посланици, и го правела с изящество. Но енергията си пазела за съвсем други занимания. Като истинска германка ставала много рано сутрин, четяла преди закуска и след това свиквала хората от свитата си. Разпределяли задачите за деня, повечето от които били свързани с посещения на интернати за слепи или глухонеми деца, с подпомагане на сиропиталища. Още с идването си в България създала благотворителен комитет, в който видните софийски дами сметнали, че е престижно да участват.

Влюбила се в Евксиноград и винаги, когато натоварената й програма позволявала, предприемала пътешествие до двореца на Черно море. Там понякога яздела, припомняйки си чувството за свобода от детските си години. Обожавала конете за разлика от Фердинанд, чийто огромен и свръхчувствителен нос потръпвал неприязнено от миризмата им. Тя също имала „любими“ омразни миризми – не понасяла тютюнев дим и анасонови напитки.

След приблизително четири спокойни години в двореца, в които се грижела за четирите деца на царя, усъвършенствала българския си, въпреки че така и не преодоляла руския акцент, изучавала народните шевици, обзавела двореца в Царска Бистрица, канела всеки вторник на чай видни софийски семейства и участвала в създаването на Дружество на жените с висше образование, дошла 1912-а. Елеонора посрещнала започването на Балканската война със свито сърце. За разлика от съпруга си тя познавала мириса на смърт на бойното поле, помнела стенанията на ранените, знаела колко трудно се опазва белотата на самарянската престилка, когато всичко около теб е в кръв.