Снимките от това време показват царицата с униформата на Червения кръст, с войнишки шинел при изпращането на бойното знаме, ушито с нейни средства по проект на Иван Мърквичка. Със застъпничеството на Фердинанд тя,  като  подарък  за  рождения  й  ден,  става  патрон  на Черноморския пехотен полк и по-нататък ще се грижи със собствени средства за войниците му и техните сираци. Това е единственият случай, в който царицата целува ръката на царя от благодарност. Обучава със собствени средства 300 самарянки за военнополевите лазарети. В двореца организира импровизирано ателие, купува 10 шевни машини, на които дамите от висшето общество шият ризи, чаршафи, партенки за войниците. Постоянно пътува до фронтовете на Балканската, след това и на Междусъюзническата война и докато царят не слиза от каляската си дори когато трябва да връчи кръстове за храброст на войниците и офицерите, тя стъпва в калта, за да отиде и да се ръкува с тях. Не се бои да стои край леглата на болните от тиф и холера, държи ръцете на умиращите. Някои от тях дори не знаят коя е тази висока жена, но я наричат майко. Пише писмата им до роднините, дава надежда на безнадеждните. Извършва и истинско геройство. По време на Междусъюзническата война лазарет с близо 400 ранени изостава от отстъпващите български части. Елеонора е там и не се подчинява на заповедта на Фердинанд, която гласи – веднага изведете царицата, болните оставете на милостта на врага. Това е един от малкото случаи, в които Нейно Величество си позволява да каже – аз съм царицата и заповядвам. Заповядва на българската батарея да осигури преграден огън, докато всички – болни и персонал, не се натоварят на санитарните талиги и не се изтеглят.

По-късно царят ще я награди с военен кръст за храброст четвърта степен за всичко, което е направила на фронта. Там някъде, по бойните полета, Елеонора ще почувства и първите болки в стомаха. Лекарите предполагат, че е гастрит, и й предписват диета и спокойствие. Царицата подминава препоръките – на кого му е до спокойствие.

Оказва се рак.

Когато в Европа отново загърмяват оръдия – този път е Първата световна – Нейно Величество получава покана от президента Уидроу Уилсън, голям симпатизант на България, да посети Съединените щати. През 1915 година тя вече не се чувства никак добре, но се запасява с обезболяващи таблетки и тръгва към Хамбург, откъдето планира да се качи на презокеански параход. Смята, че това е изключителна възможност да пропагандира българската кауза в Америка. Планирала е и срещи с промишлени магнати и банкери, които имат интерес да вложат средства в икономиката ни. И преди Фердинанд е използвал редките дипломатически умения на съпругата си... Състоянието й обаче рязко се влошава. Следва постъпване в клиника и три операции. Последните си месеци прекарва в Евксиноград. За нея там се грижат двете й заварени дъщери. Макар и на смъртно легло, Елеонора организира още една благотворителна акция – така нареченото обковаване на кораб, популярно в Европа. Правят корабен макет и продават три вида гвоздеи, които всеки сам да забие в корпуса на макета – златни по 10 лева, сребърни по 5 и железни по 1 лев. Макетът е изложен пред казиното във Варна. Събраните средства са за „нейния“ Черноморски полк.

20 дни след рождения си ден на 22 август 1917 година Елеонора Българска поема дъх за последен път. Тогава е на 57. Изричната й молба е в тези последни минути да бъде оставена сама и на отворен прозорец.