Баща ми беше голям гурман, не кулинар, а гурман. Имаше нюх, чувство. Като си дойдеше, правеше едно татарско кюфтенце със сос бешамел, една грис халва и бум – невероятно ядене става. Аз обичах да си хапвам, като не пуша и не пия, какво друго ми остава. Може да звучи нахално, но имам невероятна връзка с вкуса. Знам какво е вкус, мога да го постигна по най-чудесен начин. Това ми е генетично.

Никога не съм знаела каква ще стана. Завърших с 5,97, само с една петица по математика. Майка ми много настояваше да следвам в Съветския съюз. Не ме грабваше тази идея, но който завършеше там, се ползваше с известно предимство за работа тук. Исках в Ленинград, но там местата бяха запазени за децата на висшия ешелон на БКП. Затова ме уредиха в Киев да следвам някаква филология. Но историята с моето заминаване за Киев беше кратко живяна. Оказа се, че някой е заел мястото. Беше истински късмет, че не отидох – само година по-късно стана аварията в Чернобил. А и нямаше да се запозная с мъжа ми.

Висок, красив мъж с брада, подаде ми усмивка

Моят братовчед, фотографът Николай Лаутлиев, ме уреди да поработя в пресцентъра на Пловдивския панаир. Английският ми не беше добър, но се хванах да припечеля някакви джобни. Трябваше да изрязвам от вестниците публикации за панаира и да ги подреждам в албум. Един ден една журналистка от София ми каза, че дават уиски на щанда на Джони Уокър. Абе аз не пия, ама ще взема за татко, рекох си. В къщичката гледам седи един красив мъж, висок, с брада и много пръстени. С костюм, който не ми направи добро впечатление, аз нали съм свикнала с елегантността на татко. После се оказа, че майка му го е купила, защото много разбира и тя. Подаде ми британецът една голяма усмивка. А един от българите там ми казва: я вземи го разведи из панаира този англичанин, Малкълм. И тръгвам с него, дете на 19, не съм имала ни гадже, ни нищо. Той на 27. Но не е като нашите мъже, които ми викаха: ей, какви са тези баджаци, ква си яка!

Аз съм много висока, 180, а повечето момчета бяха по-ниски от мен. А на Малкълм отношението беше различно – бавно ми говореше, търпеливо, усмихнато. Спокоен и приветлив. Когато не разчиташ на разбирането на езика, залагаш на другите си сетива – на очите, на обонянието, на слуха. Имам много силно вътрешно чувство, интуиция. Така разпознах своя човек. На другия ден му викам: имаме тук един стар Пловдив, искаш ли да го видиш. И цък! На стар Пловдив го заведох. Разходихме се, той беше във възторг. Оказа се, че много обича антични работи. След това си замина.

Аз играех тенис на корт, но не бях добра, плачех, не издържах психически. Обаче бях „групи“, ходех да следя мачовете за купата Дейвис. Татко ми даде пари да обикалям и да зяпам. И от „Слънчев бряг“ изпратих една картичка на Малкълм. Оттогава започнахме да си пишем, имам 360 писма от него, пазя ги до едно. И той пази моите. Но неговите са поезия. А моите една приятелка, учителка по английски, ми помагаше да ги пиша. И също станаха поезия. Тогава настана една какофония... От вкъщи не можех да правя международен разговор, ходех в пощата. Малкълм свършваше работа в 5.30, аз звъня в 6, мисля, че се е прибрал. Като в Пловдив – за половин час се прибираш от работа. В Лондон, естествено, не е така, но аз откъде да знам. И започвам да го питам защо го няма. Той не ми се сърдеше, а дойде да ме види. Отседна в хотел „Марица“ и един ден заради пристигането на Тодор Живков го събудили в 4 сутринта да го преместят. Викам му: това ако не те откаже от мен, друго не зная дали би могло.

Разхождахме се, запознах го със семейството ми. Аз дива коза, млада и неопитна, не зная какво да кажа. А се виждаше накъде отиват нещата. Но той джентълмен – целуваше пръстите ми един по един, нищо повече от това не си позволяваше. Нямаше да ме грабне, да ме стисне. Такъв е досега, фин, внимателен, нежен. Аз съм лудата.

Храната като оргазъм

Баща ми вика: ако имаш някакви намерения, дай ще ти уредя с връзки да отидеш в Лондон. Беше трудно тогава да ми дадат виза, можеше да не се върна. Но заминах за две седмици. Татко ми даде 200 долара с условието да му ги върна. Аз не само че нищо не върнах, ами и на Малкълм му изхарчих 2000 лири. Като невидяла! Но това беше неговата инвестиция в мен.