Силвена Роу: Вечеря без десерт е като секс без оргазъм

С тази фраза започва нейният път към върха на висшата кулинария. Вижте разказа на тази знаменита жена от първо лице

Ваня Шекерова 14 май 2019

Снимка: фотография Тихомир Рачев, артдиректор Биляна Савова, стилист Кристина Симидчийска, грим Елиза Попова, коса Григорий Кюлев – Гого за Arlet Stars

Не е тайна, че шеф Силвена Роу, част от журито на кулинарното състезание Master Chef, е привърженик на вегетарианското хранене и експериментира в професионалната кухня, замествайки вредните за здравето съставки като бяло брашно, захар, сол с натурални суперхрани. При това без да пострада вкусът на ястията, напротив – те стават още по-вкусни. Силвена е живото доказателство как една жена може да изглежда прекрасно и дори по-млада от годините си, поддържайки се с подходяща храна. При това живеейки на високи обороти в жестоката конкуренция на един много мъжки бизнес – висшата кулинария.

Българката, стигнала най-далеч и най-високо в световните класации на виртуозните готвачи, несъмнено е имала късмет да попадне в Меката на кулинарията още съвсем млада. Но истинската причина за нейния успешен бизнес с ресторанти в Лондон и Дубай е, че тя винаги е била в любовна афера с вкуса. И това, че винаги е успявала да сграбчи шанса, вярвайки най-много в себе си. „Аз не съм от скромните – казва Силвена. – Никога не съм чакала в ъгъла да ме забележат. Първа съм била на чина, навсякъде искам да побеждавам. Не си позволявам обаче да съм нахална. Когато си постигнал толкова много в живота, може да пуснеш някого да мине пред тебе“.

Аз не съм от скромните, Никога не съм чакала в ъгъла да ме забележат. Първа съм била на чина, навсякъде искам да побеждавам. Не си позволявам обаче да съм нахална. Когато си постигнал толкова много в живота, може да пуснеш някого да мине пред тебе.
За снимките на Master Chef Силвена пристига от Дубай с прекачване в Истанбул. Така пътува всеки вторник – с една неголяма ръчна чанта. Облечена е в бял суичър и черен клин на сребристи звезди, обута е в черни маратонки с шипове на бос крак. Единственото й украшение е масивният златен пръстен на Cartier – глава на пантера. Изглежда леко изморена и посърнала. Обяснява, че е опитала от храната в самолета и се оплаква от стомашни киселини. Поръчва си кафе с мляко и вода и много скоро след това пред екипа ни се появява красивата, снажна и енергична дама, която гледаме на малкия екран. С обещанието пред EVA да разкрие за себе си и за живота си повече, отколкото знаем от визитката й в Master Chef и от интернет. Дали го е спазила, преценете сами.

На татко характера, на мама очите

Аз съм Лъв, зодия Лъв. И си личи. Има две зодии само – Лъв и Скорпион. Другите са да запълват останалите месеци. Силвена съм кръстена на дядо ми Слави. Бащата на мама е учил в Тулуза. Не можели да му кажат французите името Слави и му викали Силвен. Тогава беше рядко срещано това име, виж сега колко Силвени се навъдиха. На сестра ми пък името Доброслава е откъм страната на баща ми дошло.      

Корените на баща ми са от Истанбул. Истинската му фамилия е Лаутлу, а името му е побългарено още преди аз да се родя. Има огромен квартал в Пловдив, Лаута, там е живяло семейството на дядо ми Мехмед Лаутлу. И старият стадион се казва така. Татко се чувстваше българин. Въпреки че е имал възможност да живее в Турция, е предпочел да остане в България, където е роден. Много рано е загубил баща си и е работил още от съвсем млад, за да издържа майка си и брат си. Беше социалист по убеждения, идеалист в сърцето си. Изключително интелигентен човек, с размах и с харизма. Аз съм взела характера му, иначе физически приличам на майка.

Те с татко имат 16 години разлика. Тя е била студентка, когато са се запознали. А той – заклет стар ерген на 38-39 години. Но мама е била едно от най-красивите момичета в Пловдив, Хубавото Кунче са й викали, синеока, с много хубава фигура. Работила като инженер в цигарената фабрика. Връзката й с Йохан Лаутлиев и бракът й с него били малко нещо шок за нейното семейство – все пак той не е младо момче, пък и от турски произход... Но двамата се разбират чудесно, работят, подкрепят се един друг, купуват си апартамент в центъра. Ние имахме първото трабантче в България – татко си го взе от панаира. И вътре майка, татко, аз и сестра ми, баба и дядо – ходеше се напред-назад, на морето.

Татко беше висок мъж. Шиеше си костюмите при шивач. Винаги от габардин. Беше много елегантен. При него нямаше сиво и кафяво, имаше цветове, силни и привличащи окото. Винаги носеше шалчета, чантичка. Модерен човек, прогресивен във всяко едно отношение, флиртуваше с живота. Най-близкият му приятел бе Енчо Пиронков. Другите бяха Димитър Киров, Йоан Левиев, Златю Бояджиев. Водеше ме на изложби, на събирания. Не знаех какви проблеми има, че са го заплашвали с концлагер. Живееше като истински бонвиван. Ерудиран, с няколко езика, ценител на изкуството, играеше тенис. В един период се говореше, че ще го изпратят на работа като български представител в ЮНЕСКО. В последния момент, когато багажът му беше готов, го оттеглиха.  
Беше зам. главен редактор на вестник „Отечествен глас“. Написвайки обаче някаква статия, която не се харесва на вездесъщата по онова време Дража Вълчева, татко беше уволнен от работа и назначен за директор на библиотеката в Пловдив. Преживя го тежко, разви сърдечна аритмия. Библиотеката беше равнозначна на десета глуха. Но той беше много инициативен и можеше от нищо нещо да направи. Възроди библиотеката, компютризира я – първата в България. Заради това го направиха „Заслужил деятел на културата“, влезе в Who is Who.

следваща страница »
4 КОМЕНТАРА
4
Петя Шидерова
15 май 2019, 17:25

Изключителна е! Много я харесвам.

3
Христослава Георгиева
15 май 2019, 07:35

Вдъхновяваща!

2
Stobet
15 май 2019, 06:25

Авторитарна, предизвикателна, но знаеща, можеща, и много добра.... и като жена ! Ашколсун !

1
Маги
14 май 2019, 15:50

Уау!!!Браво,момиче!

ТВОЯТ КОМЕНТАР