Отидох в Ню Йорк при Марио Батали с моята мениджърка на ресторанта да видим как върти успешно своите ресторанти. Беше далеч преди да го обвинят в сексуално насилие над три жени, не искам да чувам повече за него!

В пентхауса на хотела идваше Валентино, той беше първият ни звезден клиент. Армани също. Беше много работа, страшно трудно. Свършвах в 11-12 през нощта, каталясвах. Ако видиш снимки от тогава, приличам на 50-годишна. Работата и безсънието ме изцеждаха. В Ню Йорк Таймс написаха голяма статия за мен. Но скоро разбрах, че мистър Сингх има интерес повече към хотелиерството и че ресторантът е само средство да привлича гости към хотела. Парите си ги правеше от хотела, не искаше да инвестира в мен и в ресторанта. Аз правех такива закуски! Невероятен бум! Четири години бях там. По това време с мен се свързаха някакви банкери и направиха фонд с 12 млн., с които да ми отворят три-четири заведения. Започнах да търся локации. Точно по това време един мой познат ме посъветва да отида да видя каква е ситуацията в Дубай. Аз отвърнах – да не съм луда, там няма класа, няма култура, кич. Но все пак отидох един октомври с мъжа ми. Останахме на едно невероятно място – резерват в пустинята с орикси (пустинни антилопи), ястреби, камили. Бях си уредила една-две срещи в Дубай. Дойдоха да ме вземат с кола. И в момента, в който колата влезе в града, усетих като вълна как ме фрасна енергията му.

Авантюрата Дубай

Беше любов от пръв поглед. Хората там са спокойни, няма напрежение и състезание помежду им. Няма безработица и беднота. Много ми допадна.
Започнах през 2013 г. първо в един хотел от веригата Leading Hotels of the World, като главен готвач. Работих с интернационален екип. Трудно беше да свикнат с жена шеф. Научих много за доставчиците. Едно от най-добрите им браншови списания Caterer направи корица с мен. Доста хотели, като Джумейра, Конрад, Софител, ми предложиха да отворя ресторанти при тях. Мислех да си правя моите ресторанти в Лондон, като му дойде времето, и да си поддържам един в Дубай. Но ми поставиха условие моите инвеститори да остана в Дубай за постоянно. А на мен ми хареса. Обичам да ми е топло. Имах пет ресторанта в началото, сега са три и четвърти, и пети вземам. През 2015 ме поканиха да направя менюто за шестте първа класа и бизнес лоджи на Emirates по време на традиционния Dubai Food Festival през февруари-март. 150 ястия от всички краища на света подготвих, беше много интересно, макар че в това няма пари, само слава. Но в условията на жестоката конкуренция там е плюс за ресторантьорския бизнес. Аз затворих един ресторант заради пренасищането на пазара. Друг един също, тъй като беше в Dubai Ladies Club, най-престижния женски клуб в Арабските емирства. Не пускаха клиенти отвън, беше само с членски карти. Колкото и пари да правех, възможностите бяха ограничени. Omnia Bacarat в мола – вторият най-голям мол в света – работи, но като ми изтече договорът, ще го затворя и него. Манталитетът на мола е много евтин, не е за мен. Поемам два много интересни ресторанта, не мога да кажа преди да станат. И правя храната за Н.В. Шейх Мохамед, моите безглутенови и беззахарни десерти му се нравят.

Искам на 90 да се чувствам на 60

Аз искам да изглеждам и да имам енергия на млада жена. Заради самата себе си. Мисля, че можем да живеем с 20-30 години повече от очакваното. Но искам на 90 да се чувствам като на 60. Да си имам и секс, и хубава стегната кожа. Ето ми ръцете – работни ръце на готвачка, но нямам никакви филъри. Виж ми лицето – имам ботокс на челото, но нищо повече от това. И не съм на тези години, на които си мислите. Няма да кажа на колко съм, на мен ми уйдисва да пишат, че съм родена през 1967 г.