Силвена Роу: Вечеря без десерт е като секс без оргазъм
С тази фраза започва нейният път към върха на висшата кулинария. Вижте разказа на тази знаменита жена от първо лице
Ваня Шекерова 14 May 2019
Не е тайна, че шеф Силвена Роу, част от журито на кулинарното състезание Master Chef, е привърженик на вегетарианското хранене и експериментира в професионалната кухня, замествайки вредните за здравето съставки като бяло брашно, захар, сол с натурални суперхрани. При това без да пострада вкусът на ястията, напротив – те стават още по-вкусни. Силвена е живото доказателство как една жена може да изглежда прекрасно и дори по-млада от годините си, поддържайки се с подходяща храна. При това живеейки на високи обороти в жестоката конкуренция на един много мъжки бизнес – висшата кулинария.
Българката, стигнала най-далеч и най-високо в световните класации на виртуозните готвачи, несъмнено е имала късмет да попадне в Меката на кулинарията още съвсем млада. Но истинската причина за нейния успешен бизнес с ресторанти в Лондон и Дубай е, че тя винаги е била в любовна афера с вкуса. И това, че винаги е успявала да сграбчи шанса, вярвайки най-много в себе си. „Аз не съм от скромните – казва Силвена. – Никога не съм чакала в ъгъла да ме забележат. Първа съм била на чина, навсякъде искам да побеждавам. Не си позволявам обаче да съм нахална. Когато си постигнал толкова много в живота, може да пуснеш някого да мине пред тебе“.
Аз не съм от скромните, Никога не съм чакала в ъгъла да ме забележат. Първа съм била на чина, навсякъде искам да побеждавам. Не си позволявам обаче да съм нахална. Когато си постигнал толкова много в живота, може да пуснеш някого да мине пред тебе.
На татко характера, на мама очите
Аз съм Лъв, зодия Лъв. И си личи. Има две зодии само – Лъв и Скорпион. Другите са да запълват останалите месеци. Силвена съм кръстена на дядо ми Слави. Бащата на мама е учил в Тулуза. Не можели да му кажат французите името Слави и му викали Силвен. Тогава беше рядко срещано това име, виж сега колко Силвени се навъдиха. На сестра ми пък името Доброслава е откъм страната на баща ми дошло.
Корените на баща ми са от Истанбул. Истинската му фамилия е Лаутлу, а името му е побългарено още преди аз да се родя. Има огромен квартал в Пловдив, Лаута, там е живяло семейството на дядо ми Мехмед Лаутлу. И старият стадион се казва така. Татко се чувстваше българин. Въпреки че е имал възможност да живее в Турция, е предпочел да остане в България, където е роден. Много рано е загубил баща си и е работил още от съвсем млад, за да издържа майка си и брат си. Беше социалист по убеждения, идеалист в сърцето си. Изключително интелигентен човек, с размах и с харизма. Аз съм взела характера му, иначе физически приличам на майка.
Татко беше висок мъж. Шиеше си костюмите при шивач. Винаги от габардин. Беше много елегантен. При него нямаше сиво и кафяво, имаше цветове, силни и привличащи окото. Винаги носеше шалчета, чантичка. Модерен човек, прогресивен във всяко едно отношение, флиртуваше с живота. Най-близкият му приятел бе Енчо Пиронков. Другите бяха Димитър Киров, Йоан Левиев, Златю Бояджиев. Водеше ме на изложби, на събирания. Не знаех какви проблеми има, че са го заплашвали с концлагер. Живееше като истински бонвиван. Ерудиран, с няколко езика, ценител на изкуството, играеше тенис. В един период се говореше, че ще го изпратят на работа като български представител в ЮНЕСКО. В последния момент, когато багажът му беше готов, го оттеглиха.
Беше зам. главен редактор на вестник „Отечествен глас“. Написвайки обаче някаква статия, която не се харесва на вездесъщата по онова време Дража Вълчева, татко беше уволнен от работа и назначен за директор на библиотеката в Пловдив. Преживя го тежко, разви сърдечна аритмия. Библиотеката беше равнозначна на десета глуха. Но той беше много инициативен и можеше от нищо нещо да направи. Възроди библиотеката, компютризира я – първата в България. Заради това го направиха „Заслужил деятел на културата“, влезе в Who is Who.
Добра си признавам,има какво да си открадне от теб човек,благодаря ти!.