Една от централните мисии на теософското движение, основано от Елена Блаватска, което преобразява духовния климат на Запад в края и началото на миналия век, е разбулването на Изтока и търсенето на отдавна загубени връзки с традициите и културата на Запада. Същото в известен смисъл е и при Дънов. Орфей е само другият образ на Шива, все същият културен герой. Те са крайните точки на съчетаване на двете традиции – Източната и Западната – отделили се във времето, но носещи общ корен. Людмила Живкова открива при Елена и Николай Рьорих и учението агни йога, повлияна е от духовния учител Шри Оробиндо с неговата интегрална йога – западно възпитан интелектуалец и философ, поклонник на Ницше и Хегел, на когото му се отдава да съчетае тези идеи с направления от богатата индийска философия.

Практикувала ли е Людмила агни йога?

Агни йога е особено учение сред йога ученията. То самò се провъзгласява за йога учение, за своеобразен синтез на йога. И както идеите на Оробиндо от 20-те години на XX век, претендира да революционизира йога ученията. В този смисъл се различава съществено от обичайната представа за йога практики – с определени асани, дихателни и физически упражнения. Ако в агни йога можем да говорим въобще за някакви практики, то те са преди всичко духовни. Това е светоглед. Това учение набляга особено на връзката с Учителите – една общност от напреднали в своята еволюция духове, известни като Мория, отговорни за съдбата на човечеството. Установяването на връзка и контакт с тях е сред основните задачи на последователя на агни йога. От пробуден той трябва да стане просветлен, да развие други свръхчувствителни сетива. Този процес обикновено е обозначаван като „разширяване на съзнанието“, за което Людмила Живкова многократно говори. Крайната цел е еволюцията на един нов човек със свръхестествени способности. След катастрофата Людмила Живкова вижда портрет на Мория и поне според свидетелства на нейни близки, казва, че веднага е разпознала в него своя Учител. В този смисъл – да, тя е „практикувала“  агни йога.

Има ли връзка това увлечение по Изтока с пребиваването й в Англия през 70-те и хипи движението?

Людмила Живкова пребивава в Англия за по-дълго време няколко пъти. Първият път е през 1964 г., когато отива там, за да подобри английския си. Има едно междинно пътуване до Острова през 1967 г. Следващият й по-съществен престой е в началото на 1970 г., когато е в Англия заедно със съпруга си Иван Славков, за да работи по дипломната си работа „Англо-турските отношения в навечерието на Втората световна война“. Резултатите от този престой са поне два – Иван Славков се завръща като телевизионен „маниак“ и с твърдо решение да се занимава с телевизия, което и прави – няколко години по-късно той оглавява националната телевизионна медия, а за Людмила – наистина засилен интерес към Изтока и йога ученията.

Предполагам, че при престоя си там е била следена от всевъзможни служби. Успяхте ли да откриете някакви документи? Разкажете малко повече за този период от живота й.

Още при първия престой на Людмила Живкова в Англия за неин „антураж“ е определен Богомил Герасимов, който скоро се е завърнал от Индия и сега е втори секретар на посолството ни в Лондон. Двамата бързо се сприятеляват. Людмила иска да научи бързо английски, разпитва го за книги, за методики, често ходи у тях, за да си играе с децата му. Влюбва се в една тяхна домашна гозба – индийско къри с месо. Този контакт подхранва интереса й към Изтока. Вече в София, заедно с втория си съпруг Иван Славков, продължава да посещава „на къри“ семейството на дипломата, а понякога там е и Андрей Луканов. По-късно към групата с индийското къри ще се присъедини и Петър Младенов. Той ще стане външен министър, а Богомил Герасимов – първият български посланик в Мексико.

По време на престоя си през 1971 г. тя се запознава с Живко Попов и Кръстьо Мутафчиев. Живко Попов, служител на службите за сигурност, въпреки огромната разлика в техния натюрел, успява да й влезе под кожата и по-късно ще изиграе злополучна роля в съдбата й. По времето на същия този престой в Лондон се намира и Георги Марков, който като че ли е взел своето решение да емигрира. Със сигурност двамата се срещат. Техен общ приятел е Петър Увалиев. Връзката между него и Людмила Живкова е интересът в областта на изобразителните изкуства. По-късно тя ще уреди връщането на Петър Увалиев в България след 30 години съдба на „невъзвръщенец“, както и осиновяването от него на българско дете, което той ще кръсти на Людмила – Мила.