Людмила Живкова - нещастната принцеса на комунизма

Коктейл от богомилство, орфизъм, Дънов, агни йога, ученията на Елена Блаватска, Рьорих и Шри Оробиндо белязва стремежите на Людмила Живкова. Славков нарича духовните й учители „индийските тикви“

Адриана Попова 08 февруари 2019

 

Но по-интересно беше друго… Очертаваше се образът на една самотна и нещастна жена. Майка, която е измъчвана от това, че не може да обръща достатъчно внимание на децата си, съпруга, чиито бракове все не вървят. Около нея има постоянно тълпа от сътрудници, ласкатели, подмазвачи, просто кариеристи, агенти на службата за сигурност, които винаги живо се интересуват какво тя планира, прави, говори. На нея й става все по-трудно да откроява истинския приятел, съмишленика, довереника. И ще понесе много разочарования, включително от хора, на които много разчита. Срещнала подкрепа и опора в баща си, скоро ще бъде разочарована и от него. Нейният живот е истинска драма, пълна с предателства, интриги, лицемерие, включително убийства, всъщност една трагедия.

Имате ли любим виц за нея?

Не знам виц за нея. Със сигурност има и със сигурност вицовете са интересен материал за изследване. Но познавам основно целия свод карикатури и сатирични графики на небезизвестния Тодор Цонев, заради които той попада в килиите на Държавна сигурност през 1979 г. Сред тях има множество с Людмила Живкова, някои са с драстично съдържание. И все пак, когато умира Людмила, Тодор Цонев записва в дневника си: „Все пак нещо ми е малко мъчно… май беше нещастно това момиче… Нещо пресилено, неспокойно имаше в нея… Защо ли му трябваше всичко това… Бурни напъни и бърза смърт.“

Коя е снимката, която най-добре я обрисува според вас?

Това е една от последните й снимки, може би действително последната й – от края на юни 1981 г. Сцената се разиграва в резиденция Бояна, където тя посреща участничките в международната среща на жените, председателки на комисии за работа с деца. Залата е полутъмна, тя – облечена в бяло, пристъпва сама към микрофон в центъра на помещението. Стиснала е ръце пред гърдите си, леко се усмихва, след няма и месец ще умре.

За Иван Славков се знае, че произлиза от бохемски и дори буржоазни кръгове. Продал ли се беше плейбоят на социализма, или в отношението му към Людмила наистина е имало любов, поне първоначално?

На Иван Славков, това момче „от кюмюра“, както сам се нарича, загубил само след 18-дневен брак първата си съпруга, чрез женитбата с Людмила му се отдава отведнъж да се вреже в „червената аристокрация“ като „нагрят нож в масло“. Това са негови думи. Людмила Живкова се омъжва за първи път, когато е само на 19 години, едва-що завършила гимназия. Първият й съпруг, Любомир Стойчев, е инженер, намерил вече своето призвание в областта на… заваряването. Едва ли би могло да има нещо по-скучно за Людмила. От друга страна, тя много бързо се променя, попада в средите на младите историци и философи от факултета на Софийския университет – Александър Фол, Николай Генчев, Асен Игнатов и т.н. Смели, интелигентни, интересни хора, бохеми, с необичайни идеи. Скоро ще попадне и в средите на писатели, художници, творци… Всичко това много бързо ще пренастрои интересите й. Пред младото и любопитно момиче ще започне да се очертава нов и интересен свят, в който няма място за сухия технократ със специализирани интереси в заваряването. Иван Славков е почти пълна противоположност на Любомир Стойчев. Той също е инженер, но никога не се е занимавал със специалността си. Посветил се е на журналистиката и на спорта. Славков е контактен, общителен, забавен, още тогава известен „купонджия“. Малко след първия брак на Людмила се оженва за Светла Маринова, студентка по английска филология и стюардеса в националния ни авиопревозвач, близка приятелка на Людмила. Сватбата им е в същия ресторант „Ракета“ (съществуващ и досега) при парка Заимов, където е и сватбата на Людмила с Любомир Стойчев. Нещастен случай слага бърз край на този брак. Самият Славков признава, че дълго време майката на бившата му съпруга го обвинявала, че се е сближил със Светла само за да бъде по-близо до Людмила.

« предишна страница следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
м
17 февруари 2019, 00:32

До #1:

1
Лидия
08 февруари 2019, 13:32

Каквито учителите - такава и ученичката. Пълна каша е била в главата на тази жена, която се опита да направи от българската култура същия миш-маш от източни учения и практики, гарнирани с нашенска болна мистика.

ТВОЯТ КОМЕНТАР