Патрициите на клана Gucci

Милена Попова* 05 March 2019

Снимка: Premium books

 

Пет години по-късно, през 1995 г. големият бос Маурицио Гучи е застрелян близо до дома си в Милано, на червената пътека пред офиса му. Маурицио е потънал в банкови заеми, с които се опитва да устои на експанзията на компании като Armani и Versace, набиращи скорост, както и да влезе в хазартния бизнес по американския модел на мафията. 46-годишният мъж умира на място, а след две години разследване като поръчител е обвинена вдовицата му Патриция Реджани. Всъщност двамата са разведени от повече от шест години. Маурицио живее с интериорната дизайнерка Паола Франчи и дори има намерение да се ожени за нея. Патриция е бясна след развода – тя остава в семейното жилище с двете им дъщери, има тлъста банкова сметка от милиони, но не получава исканата годишна издръжка и нарича отпуснатата издръжка – половин милион британски лири годишно – пари за паница леща. Публично се заканва да го убие и унищожи.

Патриция е осъдена на 26 години затвор, от които излежава 16. През 2011 й предлагат да започне почасова работа, за да може да я помилват и да излезе от затвора, но тя отказва с думите „по-добре да си поливам саксиите в килията, отколкото да ходя на работа“. Излиза от затвора на 68 години през 2016 г., след като нейни приятели я назначават фиктивно като моден консултатнт в тяхната фирма Bozart. „Патриция, защо не го застреляхте лично, а наехте човек?“ – пита репортер. „Защото зрението ми не е добро. Не исках да пропусна“ – отговаря тя. Първата работа на Черната вдовица на свобода е да мине с малкото си кученце по улицата на лукса – „Монтенаполеоне“ в Милано, за да си купи скъпи бижута и слънчеви очила.

съдбата на фамилната компания

Всъщност година и половина преди да бъде убит Маурицио е принуден да продаде дела си във фирмата за скромната сума от 120 млн. долара, за да може да се разплати с кредиторите. Истината е, че се оказва лош мениджър – неговите „грандиозни“ проекти носят големи загуби на компанията, инвестициите му са в грешната посока, а времената се менят. През 1993 г. Gucci вече не е семейна компания, а част от концерна PPR. Начело застава Доменико дел Соле, а позицията творчески директор заема един почти неизвестен тексасец на име Том Форд, който преди това е работил в Gucci като дизайнер на линия аксесоари.

Днес един безспорен гений сред модните дизайнери – Алесандро Микеле – оглавява компанията като творчески директор. Gucci отново е на върха. Годишната печалба на компанията преди данъци за миналата година е милиард и половина милиона евро – с 62% повече от предишната година. По-важното е, че Микеле върна блясъка и класата на Gucci, създавайки не просто дрехи, а произведения на изкуството – със смелост и визия, която друг не може да си позволи.

*по книгата "Gucci в името на моя баща", автор Патриция Гучи, издателство Premium books, и по материали от чуждия печат

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР