Скоро Бруна открива, че е ,бременна и изпада в отчаяние. От една страна, той е женен в католическа страна, която не би приела развода му лесно. От друга, женен е за работата си и отсъства дори когато присъства на редките им вечери. Но Алдо Гучи не иска да се откаже от любовта си. Изпраща Бруна в Англия, където й купува къща, осигурява й комфорт и където се ражда Патриция.

Бруна отглежда детето си в лукс, но е скрита от света и живее само в моментите, когато пътуват с Алдо някъде, например до Париж или когато я вози с ягуара си до Неапол, откъдето вземат ферибота за Капри. Купища любовни писма, телеграми, бижута и подаръци заместват липсващия съпруг и баща. Депресията, диагноза, която лекарите й поставят категорично, кара Алдо Гучи да предислоцира тайното си семейство в Рим. Още повече че синьора Олуен Гучи вече знае за извънбрачната му връзка и за детето. Двадесет и пет години по-късно, на основание, че английският му брак не е регистриран в Италия, Алдо се жени за Бруна в САЩ. Адвокатите на Олуен обаче са доста бързи – намират копие от свидетелството, регистрират го в Италия и така осуетяват законността на брака на Алдо и Бруна. Но до последния си миг той смята Бруна и Патриция за своето истинско семейство. А домът, който купува за тях в Палм бийч, САЩ – за своя истински дом.

Патриция Гучи си спомня за първото си посещение в същия този магазин, в който някога е започнала работа майка й. Тя е на 9, току-що получила първо причастие от църквата, която всъщност не признава раждането й. Спомня си баща си в индигов костюм с кърпичка на точки, и червени мокасини Gucci, служителите – безмълвни сенки, смутените синове на „папа“, възрастни мъже в очите й, които я водят на обяд в стола на компанията. Не подозира, че нейният татко води тежка битка с роднините си, които отчаяно искат да поемат контрол над бизнеса. Защото през 70-те бизнесът на Гучи се разраства с огромни луксозни магазини в Европа, Хонконг, Токио и носи купища пари.

Преплетените букви G стават символ на следвоенния хедонизъм, на кралската разточителност, на ултимативния лукс. Алдо Гучи е наричан от пресата „Алдо Велики“. Мечтае да назначи синовете си като директори в компанията, но братята му се противопоставят. Чудовищната му енергия се излива и в случайни връзки. Вероятно любовните афери и скандалите с двете му жени са причината Алдо да изпусне от поглед маневрите на Маурицио, неговия племенник, който също е директор в компанията. Въпреки че съвместната му работата с Алдо е като гладиаторска битка с лъв, Маурицио се разбира по-добре с него, отколкото със собствените му синове.

Пръв Паоло, средният син на Алдо, чувствайки се пренебрегван и спъван на всяка крачка, хвърля камък по „кулата“ – основава своя собствена марка „Гучи плюс“, срещу която адвокатите на Алдо завеждат дело. Оказва се също така, че е записвал разговорите по време на директорските бордове. Паоло пък завежда дело за милиони долари, обвинявайки другите от клана в насилие и опити да го изхвърлят от компанията. Вестниците реагират мигновено, разказват надълго и нашироко историите и оприличават клана Гучи на Борджиите. А Маурицио през това време тихомълком плете интриги, подготвя съмишленици и дава интервюта, в които намеква, че именно той е бъдещият наследник на Гучи.