Патриция Реджани

Амбициите на Маурицио се подхранват от неговата съпруга – младата Патриция Реджани. Никой от клана Гучи не одобрява дъщерята на шофьор на камион и перачка от провинцията. Маурицио се жени за нея на 25 години въпреки волята им. Двамата бързо се превръщат в светска двойка №1 на Италия – сексапилната, но вулгарна Патриция и роденият със златна лъжичка в устата, но плах и сдържан Маурицио. Пресата често тиражира изцепките на Патриция, например „по-добре да плачеш в ролс-ройс, отколкото да си щастлив на велосипед“.

В същото време текат яростни борби за власт и дела – синовете на Алдо Гучи оспорват дивидентите и разпределението на дяловете в компанията. Патриция Гучи, въпреки че официално е взела фамилията като дъщеря на Алдо, изобщо не участва в сметките – така както преди години в разпределението на дяловете основателят Гучо Гучи не включва дъщеря си Грималда. Жените нямат място в бизнеса през 70-те години в Италия.

В едно лятно утро на 1983 г. призовка чака Алдо Гучи в магазина му на Пето авеню. Тя е в резултат на исковете на сина му Паоло по повод незаконни плащания, освободени от данъци и препращани към офшорни сметки. Федерални агенти със заповеди за обиск влизат в офисите на Gucci и изземват документи. Счетоводителите твърдят, че годишният доход на Алдо Гучи е само 100 000 долара, но данъчните откриват, че къщите му в Америка за милиони са платени от офшорни компании. Откриват и негови „консултантски услуги“ на стойност милиарди. Безскрупулният Маурицио Гучи решава, че идва неговият звезден момент – внася предложение за разпускане на борда и за изключването на Алдо Гучи.

Начело на новия борд застава естествено той – любимият племенник, когото Алдо е научил на всичко в бизнеса. Както по-късно съкрушеният бос разбира, Маурицио не е действал сам – Паоло му продава своя дял и така му дава в ръцете властта. Когато Алдо се връща в Ню Йорк, намира офиса си опразнен, а на бюрото си – писмо за уволнение. Повече от 20 души от фамилията Гучи продължават да работят в Gucci, но не и той – създателят на тази империя. Алдо Гучи застава пред съда, обвинен е в злоупотреби с милиони и укриване на 7 млн. долара данъци.

След дълги съдебни дела той влиза в затвора през 1986 г., когато е на 81 години. Присъдата е в срок от една година и един ден. Кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани казва публично, че тази присъда трябва да послужи за пример на всички – какво ги очаква, когато решат, че са твърде големи, за да бъдат уязвими. Алдо Гучи има собствена килия, но нищо повече от легло и възглавница, и се подчинява на общия режим – става в пет и половина, закусва половин час и работи. Кожените мокасини Gucci са сменени с бели гуменки, а елегантните ленени костюми – със сиви работни дрехи. Но не публичното унижение и безпомощното наблюдение как съсипват компанията, която той е изградил и превърнал в световен феномен, са най-тежкото изпитание за Алдо Гучи. А съзнанието, че е предаден от собствения си син.

В това време новият управител на компанията Маурицио Гучи принуждава Алдо да продаде и останалите си акции. Последната нишка, която го свързва с изградената от него могъща компания, е прерязана. Той умира в болница в Рим от мозъчен кръвоизлив през 1990 г. До смъртното му легло са Бруна и Патриция. Синовете му долитат гузни и разкаяни от Италия, но според Патриция той не промълвява и дума за прошка.