Ако историята, за която става въпрос в този текст, се изчерпваше само с това, че един млад мъж е тренирал усилено, за да успее да преодолее разстоянието от центъра на София до Черни връх, тичайки през нощта, при минусови температури и зимни условия, в продължение на 4 часа, при това гол до кръста и с къси гащета, щях просто да я изслушам с интерес и най-искрено да се възхитя на този човек (макар че щях да се запитам какво ли му е отвътре и защо го прави). Историята обаче не се изчерпва с това. Много често Вселената, която е най-великата разказвачка на истории, истинска Шехерезада, се забавлява като ни разиграва малки, но поучителни драми (с елементи на комедия, задължително!).

31 декември, нощта срещу Нова година. Кирил Радев, опитен бегач с трениран организъм (както свидетелстват приятелите и познатите му), прави екстремен високопланински маратон - от центъра на София до Черни връх - по къси спортни гащета и гол до кръста. Температура на въздуха в планината към онзи момент - минус 15, а според някои и минус 20 градуса. Нечовек! – ще кажат мнозина от нас, включително и аз.

Успоредно с него към Черни връх се отправя група негови приятели. До Алеко с кола и после - пеша нагоре с идеята да се съберат на Черни връх малко преди полунощ.  Един от приятелите предварително се е обадил в хижата на Черни връх и от там са му казали изрично, че НЯМА да работят, а ще празнуват в семеен кръг. Въпреки това и групата, и самотният полугол бегач на дълги разстояния се отправят нагоре, разчитайки, че хижарите на Черни връх все пак ще им отворят. Нищо, че са казали, че хижата няма да работи. Ще им отворят, какво ще правят!. Всички от компанията са с добра екипировка и за тях не би било фатално и да не ги пуснат, но за бегача – да! За него да бъде пуснат в хижата е въпрос на живот и смърт. Той задал ли си е този въпрос на живот и смърт? Или се е оставил изцяло в ръцете на хижарите, които са предупредили, че няма да работят навръх Нова година? Какъв човек трябва да си, за да постъпиш по този начин? Имам си своя отговор, но няма да го споделя тук.

Вчера, след раздухването на случая из медиите, Кирил Радев пусна публичен пост във фейсбук профила си, в който обясни, че той всъщност е разполагал с дрехи в раницата си, но не ги е облякъл, защото все се надявал, че хижарите ще му отворят. Каква е истината, само той си знае. Неговият приятел Димитър Кенаров, който пръв пусна информацията за случилото се твърди, че те са му дали дрехи, а не, че той си е имал. „Преминахме към действие. Извадихме всички резервни дрехи от раниците си. Обухме Кирил с два чифта чорапи, сложихме му термо-бельо, облякохме го с полари. Владо изкара спасително фолио от комплекта си за първа помощ и загърнахме тялото на Кирил...” – пише Кенаров. Последно кой казва истината? 

Защо се е стигнало до спешно преминаване в действие? Ами защото за голяма изненада на бедстващите, хижарите празнували. На Нова година! Възмутително! При това – по тениски! Не стига, че си имат кюмбе, ами и се разхождат около него по тениски! Ненормалници!!! Човекът при минусови температури тича цели 4 часа гол до кръста и по шорти през зимата от София до Черни връх, а те – по тениски около кюмбето, не ги е срам! Само най-простите и обикновени хорица плюскат и се напиват на Нова година. Самотните бегачи презират празниците! Те са тренирали цяла година, че и цял живот, победили са себе си, човешката си природа, природата като цяло, студа, планината въобще, само и само за да се изправят точно сега, навръх Нова година, само по силния си дух срещу стихиите! "Монти Пайтън" щяха да направят бесен скеч от тази история, честна дума. Всеки може да прави каквото си иска, разбира се, стига да не пречи на другите и да не изисква от тях да се съобразяват с него на всяка цена, нали така?

Да, ако на прага ти в ледена зимна или в гореща лятна нощ, пък и когато и да е, потропа човек в беда или намериш животно в беда, елементарната човещина изисква да го подслониш. Независимо дали си хижар или някакъв друг. Това е твой човешки дълг. Без коментар. Обикновено човеците в беда обаче преди това не ти звънят да те питат ще си бъдеш ли в къщи, че да ти натресат себе си и „бедата си”, без значение какво ще им отговориш. „Човек в беда” е различно от „натрапник в беда”, смятам аз. Никой не е длъжен да понася арогантността– ето в какво съм убедена. Дори когато тази арогантност е скрита под маската на смирение, аскетизъм, стоицизъм или каквото и да било друго. Самобичуването е най-сигурният път за утвърждаване на егото - сещам се за поне дузина мъдреци и философи, които са го казали. Арогантността, която смята, че всичко й е позволено и че всеки й е длъжен само защото тя се е отрекла от разни неща за свое собствено удоволетворение, заслужава преди всичко добър урок и едва след това всичко останало. Все пак Кирил Радев е спасен, нали така? Все пак е имал приятели, хижарите все пак са отворили вратата, а Планинската спасителна служба е била на линия. 

Обаче знаете ли какво – в последния си пост по темата във фейсбук профила си Кирил Радев казва, че неговото треперене едва ли не по грешка е било взето за хипотермия от приятелите му. Всъщност това е незнам си какъв ефект и всъщност веднага след като е влязъл в хижата той е спрял да трепери а още по-всъщност – веднага след като е дошла Планинската спасителна служба той си е бил вече абсолютно добре. Кръвно налягане, температура – всичко си е било наред. Без малко да каже: „За какво ли въобще се разкарваха?! Аз и сам щях да си се справя!”

Това е най-опасното.

Вие чухте ли в което и да е свое изказване, този човек да си признава, че е сгрешил? Аз не чух. Не, той смята, че е прав. Безгрешен. Няма вина. Поне да беше казал едно "извинявам се" и едно "благодаря" на Планинската спасителна служба. Вярвам, че на тях самите им е казал, но нямаше да е лошо и публично да го беше направил. Дори в изявлението си във фейсбук, в което дава малко повече обяснения за случилото се, той не казва нито че се извинява, нито че благодари. Обяснява как са го свалили до Алеко, как са му обяснили за застраховките, но не казва вълшебните думички. И ето това е също толкова, ама точно толкова страшно, колкото и постъпката на хижарите. За която те, между другото, също не изразиха съжаление или извинение под никаква форма. В крайна сметка човещината и нормалността нямат работно време, нито ги окачваме на закачалката, когато празнуваме. 

Каквото почукало, такова не отворило, казано с едно изречение.