„Момичето в паяжината”: Една Клеър Фой за всички

Поредният „епизод” от мрачните приключения на киберпънк героинята с дарконовото тату се нарича „Момичето в паяжината” и е вече в кината.

Ирина Иванова 10 ноември 2018

Ако сте я гледали в ролята на кралица Елизабет II в сериала „Короната” („The Crown”) или като Джанет Армстронг, съпругата на астронавта Нийл Армстронг, в „Първият човек” на Деймиън Шазел, със сигурност ще пожелаете да я видите отново. Сега е моментът, защото Клеър Фой пак е на екран - този път в ролята на Лисбет Саландер, героинята на шведския писател Стиг Ларшон от гръмкоуспешната му в световен мащаб трилогия „Милениум”. 

До този момент по романите на Ларшон бяха направени четири филма и един минисериал. Първите три филма са шведско-датско-немски копродукции и в тях, както и в минисериала, ролята на Лисбет Саландер се изпълнява от Нуми Рапас. Четвъртият, от 2011 г., е холивудски – „Мъжете, които мразеха жените” (Girl With The Dragon Tattoo) с режисьор Дейвид Финчър и с Руни Мара в главната роля. Настоящият, пети поред филм, посветен на Лисбет Саландер -  „Момичето в паяжината” - е първата екранизация по роман не на самия Стиг Ларшон, а на неговия наследник Давид Лагеркранс, нает да продължи така доходоносната трилогия на шведския писател. Новата Саландер пък е едно от моите лични открития на 2018 г. – Клеър Фой. Вижте я само – прилича на стоманена магнолия, на странно цвете, което може да бъде и смъртоносно отровно. Или на Малкия принц, само че вече голям и при това жена. Или на джедай. Или на извънземно. На робот. На домакиня. На клошарка. И крехка, и силна, и в същото време с някаква спотаена лудост в погледа. Универсален войник е Клеър Фой, може да изиграе всичко. Очаквам много от тази английска роза с опасни бодли, не знам за вас.

В „Момичето в паяжината” нейната Лисбет (първокласен хакер с бисексуална ориентация, култов пънк-готик стайлинг, от който тутакси бих си отмъкнала коженото яке, и изпълнено с кошмари минало) е наета от американските служби да разбива чужди разузнавателни мрежи, а смъртта на Франс Балдер, известен учен в областта на изкуствения интелект, я среща отново със стария й приятел журналиста Микаел Бломквист, но и с призраци от собственото й минало. Зловещият трилър (доста насилие има във филма) се опитва да следва плътно филма на Финчър, но не във всичко му се получава. От една страна атмосферата на жестока безнадеждност е напълно съхранена, но от друга малцина могат да изграждат филмов ритъм с такова майсторство, с каквото го прави Финчър. Уругваецът Феде Алварес със сигурност не е от тях и това е една от причините филмът да е доста по-банален и обикновен от своя предшественик  „Мъжете, които мразеха жените”. 

Определено не съм луда по този филм. Ама въобще. Малко (или дори повече от малко) екшън ала Джеймс Бонд, доста объркан сюжетен лабиринт, няколко брутални сцени, няколко банални трилърски хода и една Клеър Фой, която все пак не може да компенсира всичко. Това е „Момичето в паяжината”. Честно казано, по-добре си починете, защото нали знаете – Киномания’2018 идва! Голямото гледане стартира на 15 ноември.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР