Една парижанка в Америка

През 1933 г. Тамара се омъжва за втори път – за барон Раул Куфнер, унгарец, несметно богат. Той идва в ателието й заедно с тогавашната си любовница г-ца Някоя си, за да й поръча портрет. В момента, в който вижда Тамара, интересът му към госпожицата почти моментално се изпарява. За него тази среща е любов от пръв поглед, а за нея – големият късмет в живота й. Баронът й предоставя сърцето си, живота си, банковите си сметки, всичко. От деня, в който сключват брак, Тамара спира с „дворцовата живопис“ и започва да рисува наистина каквото иска, дори и картини като „Конски череп с роза“ и т.н. Раул Куфнер я обожава, грижи се за нея, носи я на ръце. Когато с безпогрешния си инстинкт на бегълка емигрантка Тамара усеща настъпването на Хитлер и нацистите и заплахата, надвиснала над евреите, тя предлага на мъжа си да продаде по-голяма част от имотите си в Унгария и той го прави веднага. С парите двамата напускат Париж през 1939 г. и заминават за Америка, където буквално започват нов живот в един нов свят.

В началото Америка въодушевява Тамара, но после бавно започва да я задушава. Тя се впуска в бевърлихилските партита, запознава се с всички „нощни пеперуди“ – Гъртруд Стайн и Алис Токлас, Жозефин Бейкър, Скот и Зелда Фицджералд. Прави няколко изложби, но разбира, че тук, зад океана, времето на „нейния“ стил ар деко вече е отминал. Реакциите са равнодушни към хладни и Тамара, кралицата на оцеляването, излекувана по рождение от всякаква носталгия и сантимент към миналото, тутакси се измъква от старата си кожа и се опитва да отговори на предизвикателството на Новия свят – малко сюрреализъм а ла Салвадор Дали, малко кубизъм а ла Пикасо, малко Анди Уорхол. Резултат – още по-хладни отзиви за изложбата й и никакви откупки. Тамара е на 41 години и е убедена, че светът просто вече й е обърнал гръб. За следващите 20 години звездата вътре в нея заспива зимен сън. Слава Богу, мъжът й продължава да е много богат. А творческите кризи на богатите винаги са много по-добре приети от обществото.

Две години след тях, през 1941, Кизет също успява да се добере до обетованата американска земя, далеч от бойните полета на Втората световна война. Тя е на около 25 години и скоро се омъжва – за тексаски геолог. Да има здрав брак, спокойствие, уютен дом, е нещо като фикс идея за „дъщерята на Мери Попинз“.

Тамара и баронът се отдават на сладък живот – пътешествия и пълно безгрижие. През 1961 г., докато са на далечно пътуване с кораб, барон Куфнер получава сърдечен удар и умира, а Тамара казва само: „Изгубих човек, който обичаше мен и моето изкуство. Изгубих всичко“. Никога повече не се омъжва, а следващите три години след смъртта на съпруга си прекарва... по вода. На същия този кораб, от пристанище до пристанище. Докато моретата и океаните, които кръстосва, не отмиват скръбта й. После заминава при Кизет и семейството й в Тексас.