Как принцесата стана Пепеляшка

Според самата Тамара (с истинско име Мария Гуркова) тя е родена през 1902 г. във Варшава (по онова време Полша все още е част от Руската империя), но далеч по-достоверни източници твърдят, че това се е случило четири години по-рано, през 1898 г. в Москва. Баща й Борис е руски евреин, високопоставен адвокат, а майка й Малвина – полска католичка, красавица и сошалите. Тамара е едва на 10, когато родителите й се развеждат и този развод буквално й отравя детството. Майка й се омъжва повторно и я изпраща в пансион в Швейцария, а в знак на протест Тамара отказва да вижда когото и да било от родителите си. Затова прекарва ваканциите с любимата си баба Клементина – доста богата, но болезнено пристрастена към хазарта възрастна дама. Ваканциите преминават при екстравагантен режим. Двете задължително пътуват до някое божествено красиво място в Италия, на о. Капри, в Южна Франция или в Монако, всеки ден баба й я оставя в някой музей или галерия, поверявайки я на грижите на уредниците, а самата тя отива да разиграе (и проиграе) известна сума в близкото казино или в някоя тайна бърлога, достъпна само за посветени. После взима внучката си от импровизираната „занималня“ и й изнася истински лекции по история на изкуството – втората й най-голяма страст след комара. Детството на Тамара преминава така – в разочарование от родителското тяло и в тотално влюбване в старите майстори от Ренесанса – Микеланджело, Леонардо, Рафаело и т.н.

Годината е 1914. Мястото на действието: Санкт Петербург. Тадеуш Лемпицки е потомък на руско-полски благородници, висок, красив, двайсет и няколко годишен адвокат, партия мечта за всяка петербургска девица. През деня работи в кантората си, а вечер обикаля най-бляскавите балове и най-бохемските приеми. На един такъв бал, уморен от готовите на всичко, за да привлекат вниманието му жени, Тадеуш забелязва в периферията на тълпата най-красивото момиче на света, което не само не се опитва да привлече вниманието му, но се старае да не привлече ничие внимание. Напълно неуспешно, защото била висока и красива, а при това и напълно непозната. Кажи-речи всички нея гледали и се чудели коя е, докато един по-вещ член на висшите питерски („Питер“ е нежното име, с което жителите на Санкт Петербург и до днес наричат града си) светски кръгове я познал и бързо осведомил останалите, че това е Тамара, дошла на гости при богатата си леля Стеф.

Тамара е едва на 16, съвсем наскоро е напуснала пансиона и тъй като не искала да има нищо общо с родителите си, а баба й комарджийката вече й била поомръзнала, решила да навести леля си в Русия. За беда, леля й смятала, че е твърде малка за балове, но Тамара се изхитрила и според легендите се промъкнала през слугинския вход, преоблечена като прислужница, но с бална рокля и скъпоценности в бохчата. Тадеуш Лемпицки обърнал гръб на всичките си ухажорки и поканил Пепеляшка, пардон Тамара, на танц. Скоро двамата се сгодили, а след по-малко от година се оженили. Шлейфът на булката бил толкова дълъг, че едва се побрал в църквата, в която избрали да се венчаят. През 1916 г. се родила дъщеря им Мария Кристина, която всички от самото начало наричали Кизет.

Когато избухва Октомврийската революция през 1917 г., Лемпицки са сред най-застрашените от новия режим семейства – и двамата са потомци на богати и аристократични родове. С помощта на влиятелни приятели и доста пари Тадеуш успява да организира бягството на Тамара и Кизет в Париж, както правят мнозина от неговото съсловие, преследвани от новата власт заради произхода си. Самият той обаче е арестуван и хвърлен в затвора.