„Небостъргачът” vs Дуейн Джонсън

На Дуейн Джонсън или Скалата, както някои още му казваме, въпреки, че той май се опитва да се поотласне от кечисткия си псевдоним, сърцето му е огромно колкото бицепсите, трицепсите и другите мускули и това ни е напълно достатъчно, за да ви го препоръчаме като добра компания за уикенда. Екшънът „Небостъргачът” („Skyscraper”) на режисьора и сценарист с гръмкото име Роусън Маршъл Търбър е в кината от днес.

Ирина Иванова 13 юли 2018

Откакто гледах новия „Спасители на плажа” (2016), се опитвам да забравя, че съм го гледала, защото моментално пред очите ми изниква картината как най-силният човек на екрана днес, а именно Скалата (близо 2 метра и 120 кг.), е безпомощен пред един слаб сценарий. Безпомощен до комичност, да.

Днес обаче Дуейн Джонсън възкръсна за мен – след като гледах „Небостъргачът”. Много як екшън, ако позволите! Почти толкова як, колкото Дуейн. Затова без никакви колебания ви каня на кино през уикенда и съм сигурна, че няма да съжалявате. (Между другото на първата петъчна прожекция от 11:50 ч. в аймакса бяхме аз, три момчета нещо като ученици, и, ако искате вярвайте, ако искате не, две дами в наистина съвсем зряла възраст. И смятам, че всички си тръгнахме предоволни от киносалона).

Сюжетът: Сойер, героят на Скалата, е бивш служител на ФБР, който губи крака си при акция, но именно около този нещастен инцидент се запознава с бъдещата си съпруга Сара, с която свиват щастливо семейно гнездо с две деца в него. 10 години по-късно Сойер е поканен да направи анализ на охранителната система на най-високата сграда в света – небостъргач на 200 и незнам си колко етажа, чийто връх буквално е над облаците, построен от китайски милиардер-визионер и т.н. Обаче се оказва, че това е капан и нашата Скала е въвлечен в опасен план на престъпна групировка, но по-страшното е, че и семейството му се оказва в този капан, а за семейството си Скалата не просто човеци убива, но и небостъргачи катери, и над облаците се бие, и гравитацията въобще не го лови. За смъртта да не говорим!

Готиното във филма е, че всъщност най-големият приятел и най-опасният враг на Сойер не са някакви си простосмъртни (да има такива псевдо антагонисти), а е той, Небостъргачът. Той е другият главен герой – хем чудовище, хем красавец. Не, сериозно, наистина фантастично творение е тази сграда от бъдещето с вертикални паркове и водопади, с холограмни стени и какво ли още не, да не ви развалям удоволствието като ще добавя само, че най-доброто е, че всички фантастични „способности” на небостъргача са вплетени по някакъв начин в сюжета, в екшън сцените и т.н. И само още един детайл ще споделя – помните ли колко време потъва „Титаник” във филма на Камерън? Е, почти толкова дълго горя и този небостъргач, но накрая пак не изгоря, представете си само!

 Няколко сцени в "Небостъргачът" наистина ме забавляваха, но ще ви разкажа само една. Не е спойл това, все пак за екшън говорим, не за трилър.

 Значи при пожара в сградата вечно кашлящото момченце на Сойер остава от едната страна на получилата се пропаст, а Сойер и жена му - от другата. Скалата решава проблема като намира в целия футуристичен интериор една най-обикновена дъска и я мята над пропастта вместо мост, а майката минава по нея над километричната горяща бездна, за да стигне до детето си и разбира се, е с токчета. После се връща по същата тази дъска с детето на гърба си и пак с токчетата за по-сигурно. Детето кашля нон стоп, отдолу – адски огньове. Изведнъж се чува пукот, майката и детето увисват над пропастта и ти виждаш как най-после стоманеното самообладание на Скалата се пропуква и той събира достатъчно страх, че да се понамръщи леко. Ами да, обикновените хора събират смелост, а Скалата събира страх. Та поне малко да му проличи, че е баща, борещ се за живота на детето си, а не герой от видеоигра. Актьорското майсторство на Дуейн Джонсън е трогателно наистина, но пък сърцето му... казах ви вече – колкото бицепсите и трицепсите му, че и по-голямо.

Много искам да кажа и това – въпреки че владее две-три мимики и това е актьорският му „арсенал”, Скалата с кротките си очи, някак добродушно яйцевидната си глава и тялото си на истински Атлас (Атлас е онзи титан от гръцката митология, който Зевс наказва да крепи на раменете си небето) в крайна сметка те кара да пожелаеш само едно – да влезеш във филма и поне за миг да се облегнеш на гранитното му рамото. Ето, признах си. Всъщност като се замисля май след Кинг Конг, който вилня на върха на Емпайър Стейт Билдинг, Скалата е вторият най-могъщ тип в киното, покорил небостъргач. Поправете ме, ако греша. И идете да видите това чудо.

 

 

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР