Вчера гледах новата българска комедия "Революция Х" на реж. Димитър Гочев. След ударното (съвсем в буквален смисъл!) начало и първите забавни и динамични 15-ина минути филмът полита надолу със светкавична скорост и се разбива в земята. Оцелели няма. Смях се много, но не беше хубав този смях. Затова отправям няколко предупреждения:

Внимание! Продуктовото позициониране може да бъде престъпление!

Меганатрапчиво, нахално, арогантно и отблъскващо е продуктовото позициониране в този филм. Човек остава с впечатлението, че в крайна сметка филмът е в услуга на продуктите, които рекламира, а не обратното. Все едно основната идея на авторите не е била да вземат едни пари, за да направят един филм, а обратното. Някак в стила на „който плаща, той поръчва“ са нещата. Пример: женска ръка отваря със съсредоточено, бавно движение кутия цигари в едър план. 1-2-3-4-5 секунди поне, а сигурно и повече. Или в рамките на десет минути двама-трима от героите се надпреварват да гледат филми на таблетите и лаптопите си като надлежно ни уведомят мрежата на кой мобилен оператор използват. Горките актьори са напълно безпомощни пред въпросното продуктово позициониране, то е като тумор, който унищожава филма и респективно труда им. Лош вкус, меркантилен...

Внимание! При заснемането на филма са "пострадали" много добри актьори.

Георги Кадурин, Александър Сано, Силвия Петкова, Стефка Янорова и останалите актьори... Не стреляйте по тях! Те са напълно невинни. Всички, абсолютно всички – включително и Бербатов, който е истинска изненада за мен – правят всичко по силите си, за да преборят слабия, разсеян и недодялан сценарий, в който развръзките и завръзките са напълно случайни, основната сюжетна линия е непрекъснато спъвана от някакви вметнати излишни историйки (бърз пример, за да не ме упрекнат в голословие – защо беше нужна безумната сцената, в която учителят по физика иска публично прошка от инспектора, задето го е тормозил в училище? Защо беше цялата тази история с „вербуваните“ от директора деца? И още петнайсетина подобни сцени и цели сюжетни разклонения, които висят на врата на основното действие и му пречат да върви напред). Иначе тук-там има смешни реплики, но за съжаление те потъват като гемии на дъното. Обаче трябва да кажа, че ми беше особено приятно да гледам Бербатов в ролята на „добре облечен бизнесмен“, както и тандема Бойко Кръстанов - Башар Рахал. Попзвездата Гери-Никол също се справя добре, имайки предвид, че това е дебютът й в киното. Ще й е от голяма полза обаче да посети логопед или специалист по дикция и правоговор - ако смята отново да се снима във филми, става въпрос. Когато пее, няма проблем с дикцията.

Внимание! Опасно ниско напрежение!

Изненадана съм, че опитен режисьор като Димитър Гочев не е видял тоновете излишен материал, задръстили филма му. При толкова добро начало да допуснеш толкова досадни, банални сцени, перипетии и герои да разводнят и обезсилят филма ти! Необяснимо е!

И още нещо за финал - когато някой удря шамар на друг звукът, който се чува не бива да е все едно метеорит се врязва в земната атмосфера. Все пак това е само един шамар.