Индира я харесва, защото не е заплаха за връзката й с баща й, както е била младата красива Падмажа. Сега Индира е близо до него – пренесла се е с децата си в резиденцията на министър-председателя в Делхи, наречена Тийн мурти, и организира живота там. Иска още деца и забременява, но помята. Мъжът й е избран за депутат, тя отказва да се кандидатира заради него. Двамата се отдалечават все повече, докато Индира и Неру все повече синхронизират живота си. Тя работи за кампаниите на баща си, пътува десетки хиляди километри, говори пред стотици хиляди хора, пише писма, участва в изтощителни заседания. Пътува с баща си при официалните му посещения – най-напред при президента Труман в Щатите. Там намира приятелка, с която ще остане близка до смъртта си – Дороти Норман, интелектуалка с леви убеждения като Индира.

После пътува в Китай, Индонезия, СССР, където Хрушчов й подарява палто от норка. Общо на 24 официални посещения за десет години Индира придружава баща си. Получава целия свят, но не и това, което иска най-много – любов и семейство. „Пропуснах всички важни неща в живота си. Бях и си оставам дълбоко нещастна“ – пише тя след години на Дороти, единствената приятелка. Когато Раджив си чупи ръката, тя е извън Индия, но му пише: „Не трябва да се страхуваш от нараняване. Животът наранява...“

4. Матай, любовникът 

Работейки неуморно за кариерата на баща си, Индира прекарва много време с неговия личен секретар Матай. Злите езици ги свързват в любовна връзка. Слуховете стигат до Фероз и скоро във вестника се появяват статии, намекващи за корупция и кражби, в резултат на които Матай се е сдобил със скъпи имоти. За първи път двамата съпрузи говорят за развод. Години по-късно Матай пише книга за бурните времена на промени в Индия, но тъй като Индира Ганди вече е министър-председател, частта от книгата, посветена на нея, е цензурирана. Този текст се появява по-късно и автентичността му не е потвърдена – в него Матай пише, че с Индира са били любовници цели 12 години, че тя дори е забременяла, но е абортирала.

Привлекателна ли е била Индира? Според мъжете е женствена и нежна. Жените я описват като груба мъжкарана. Истината е, че с годините Индира става по-женствена, по-харизматична. Една от причините е в духа й, върху който тя постоянно работи, а друга – в инжекциите, които й назначават, за да ликвидират бацила на туберкулозата. Когато приключва с кошмара, наречен туберкулоза, Индира се отървава и от болезнената бледност и мършавост, променят се лицето й и тенът й. Има и друго – всяка сутрин тя започва деня с йога, практика, към която буквално се пристрастява.

Когато я избират за председател на Конгреса, тя е на 42. Във встъпителната си реч цитира песен от популярен индийски филм: „Ние сме жените на Индия. Не сме цветя, отгледани в саксия. Ние сме искрите на огъня“. Изглежда силна, но отвътре е опустошена от липсата на любов. Пише на Дороти: „Чувствам се като птичка в твърде малка клетка“. Страда от депресия, усеща, че животът отминава, а тя не е решила как да продължи. За първи път си задава въпроса дали иска да следва безмълвно баща си в неговата политическа траектория, или да търси личното си, женско щастие.

В семейството настъпват драматични дни. През 1960 г. я оперират от камъни в жлъчката, а Фероз преживява инфаркт. Болката ги сближава. Двамата отиват в Кашмир, за да останат сами един с друг и да се открият отново. Оттам Индира пише на Дороти, че иска след края на кариерата на баща си да се посвети на кариерата на Фероз. Никъде никога тя не пише за своите амбиции и политическа кариера. Само месеци по-късно Фероз преживява нов инфаркт. В болницата повтаря непрекъснато: „Къде е Инду?“ Тя остава с него до последния му дъх. Фероз умира само на 48. Индира отказва да пусне хора при него и сама го изкъпва и приготвя за кремацията. На погребалната процесия изглежда сдържана, но после пише до Дороти: „Сякаш някой ме разряза на две. Не съм болна. Но не се чувствам жива. Черупка, празна отвътре“.