Неру съсредоточава всичките си амбиции върху Инду. Кара я всеки ден да тича, за да заякне, защото е слабичка. Не е важно колко тичаш, казва й той, важно е да е грациозно. Учи я да се катери в планината, изпраща я на лагер в суровите условия на Хималаите, в училища в Европа, в които цари желязна дисциплина, включваща работа във ферма и ледени душове, учи я да кара ски в Алпите, докато майка й лежи с туберкулоза в швейцарски санаториум. Води я в най-големите музеи и галерии на Париж, Лондон, Брюксел. На рамото на баща си Индира посреща на митинг в Лондон Чарлз Линдберг – първият пилот, прелетял наведнъж разстоянието от Ню Йорк до британската столица. Оттам Индира пише на майка си: „Ненавиждам този град. Тук сме слуги!”

Съвсем естествено Индира става част от борбата за независимост, особено след като дядо й е избран за председател на Индийския национален конгрес. Само на 13, Индира участва в прояви на гражданско неподчинение и дори води процесия от 17 000 деца, държи речи със слаб гласец, подражавайки на своя идол – Жана д’Арк.

Скоро умира дядо й – годината е 1930. Неру наследява Мотилал като председател на Конгреса. Индира го следва по петите, а Камала прекарва голяма част от времето си в ашрами. За всяка своя стъпка оттогава, а и до смъртта на Неру, Индира се съветва с него. Изключение прави само бракът й.

3. Фероз Ганди

На една от женските демонстрации, в които Камала участва, присъства и младият студент от английски колеж Фероз Ганди, който няма нищо общо с Махатма Ганди. Фероз става доброволец в протестите и сянка на крехката и красива Камала. Индира харесва Фероз, но я нараняват слуховете, че той е любовник на майка й. Без съмнение между Камала и Фероз витае аура на дълбока интимност и нежност, напомняйки историята на Данте и Беатриче. Остава загадка защо Фероз предлага на „грозната и противна“ Индира – по думите на братовчедка й – да се омъжи за него.

Индира е само на 16, на колкото е била майка й в сватбения си ден. Отказва, защото е влюбена в учителя си по френски от новото й училище – Къщата на мира на бенгалския поет Рабиндранат Тагор. Животът там, толкова различен от къщата на дядо й, я очарова. В момичешкия ашрам спи на пода и става в 4,30, в часовете влиза боса, но денят й е запълнен с музика, поезия и танци сред природата. Тези три изкуства стават завинаги любимите на Индира. „Рабиндранат ме научи да живея тихо, в мир със себе си, каквото и да става навън“, пише тя.
Докато Индира сменя училищата, Камала сменя санаториумите за туберкулозно болни в Европа. В една ледена февруарска утрин на 1936 Камала издъхва в санаториум край Женева, едва на 36 години. Неру, Индира и Фероз са до леглото й. „Нашите светли мечти се превърнаха в пепел“, пише 19-годишната Индира, която пренася урната на майка си в Индия. Баща и дъщеря заедно заминават на пътешествие, за да лекуват раните си – Бирма, Цейлон, Сингапур, Малайзия... След това Неру се връща към политиката, а Индира се връща в Европа, където се опитва да учи отново. И пише от Париж: „Имам малка стая да спя и цял град да живея“. Срещат се с Фероз, който учи в Лондон, на стълбите на църквата Сакре кьор в меката светлина на една топла есенна привечер и той отново й предлага. Този път Индира казва да. Сега е влюбена и готова на всичко. Влюбен е и Неру – в младата Падмажа Найду, негова съратничка, пълна противоположност на Камала. Баща и дъщеря се отдават на любовта изцяло, без да забравят, че голямата им любов е Индия. „Тичаш ли, тренираш ли? – пише на дъщеря си Неру от затвора. – Винаги съм мечтал, когато пораснеш, да поемеш на плещите си този тежък товар да градиш тухла по тухла нова, свободна Индия. Това е толкова изтощително, че може да погълне духа ти, затова трябва да си физически подготвена.“ Индира е на 22, Неру – на 50. Новата 1941 г. тя посреща в едностайния апартамент на Фероз в Лондон. Иска семейство и деца, независимо че войната помита съдбите на милиони хора по света. Независимо че намират вода в дробовете й и изследванията показват, че е носител на туберкулозен бацил.