Месец преди да се роди Индира „присъства“ на първия си политически митинг в корема на Камала. Ани Бесант, 70-годишна белокоса англичанка, облечена в бяло сари, е начело на партия, наречена Индийски национален конгрес, която се бори за независимостта на Индия от Британската източноиндийска компания. Ани току-що е пусната от затвора, където лежи за антиправителствена дейност. 48 години по-късно, облечена в бяло сари, Индира ще бъде приветствана като първата жена министър-председател на независима Индия.

2. ин и ян, Инду бой

Шест седмици след този митинг, на 19 ноември 1917 г., се ражда Индира. Колкото и да е еманципиран кланът Неру, разочарованието, че детето не е момче, плъзва сред роднините. Индира расте плаха и самотна сред многобройни братовчеди, лели и чичовци и още по-многобройни слуги. Майка й е постоянно болнава.

Когато става на 7, от къщата изчезват килимите, кристалните свещници и сребърните прибори, а заедно с тях и модерните английски дрехи. Причината е ангажираността на мъжете от фамилията с бойкота на английските стоки, за който призовава Махатма Ганди. Ритуално изгарят пердетата, завивките и дрехите, шити на Севил Роу, за да облекат онези, които Ганди смята за дълг – ръчно тъкани кхади. Мотилал напуска съвета на провинцията и доходната си практика на адвокат, разпродава конете, намалява броя на слугите и ги облича в индийски дрехи, разпорежда да се готви само индийска храна.

След дълга и отчаяна съпротива Индира сама изгаря английската си кукла, а след това се разболява с висока температура и бълнува.

Индийският национален конгрес е поставен от британците извън закона и всяка проява на Мотилал и Джавахарлал се наказва със затвор. Въпреки че те следват принципите на Махатма Ганди за мирна съпротива – сатияграха. На първия процес срещу баща й Индира седи в скута му. Неру и Мотилал прекарват много години по затворите. Ту единият, ту другият излежават присъди по няколко месеца или години заради антиправителствена дейност. Общо Неру прекарва в затвора повече от 10 години!

Камала също е арестувана и затворена. Болна е от туберкулоза, но когато мъжът й организира митинги и прояви на гражданско неподчинение, тя се зарежда с неподозирана енергия, става от леглото и застава до него в центъра на събитията.

Индира е свикнала да живее сред много хора. Често, връщайки се от училище, заварва в имението шивачи да шият сарита, продавачи на плодове, сапун, зеленчуци и питки, мечкари с танцуващи мечки, фокусници и музиканти. Но тя иска само едно – да бъде с баща си. Макар и в затвора, Неру не я изпуска от очи и всеки ден пише писмо до своята Инду. Той пише в затвора „Моменти от световната история“ и тази книга е подарък за 13-ия рожден ден на скъпата му Инду. За 17-ия й рожден ден пък излиза „Писма до дъщеря ми“. Преди да се омъжи, Индира и баща й често пътуват до Кашмир – спят в палатки, правят огромни преходи с носачи, делят оскъдна храна. И говорят, спорят, обсъждат.

Тя успешно замества момчето, което той е искал. Силната връзка баща-дъщеря продължава чак до смъртта му. (Двамата сякаш са извадени от един калъп – освен че са Скорпиони според зодиака, те са изключително търпеливи, амбициозни, целеустремени, жертвоготовни.) Той взема решенията за училището й. Отначало Инду учи при британци, след това с учители вкъщи, после в индийско училище, после – в Швейцария, в Англия... Плаха, затворена, единствена от децата облечена в кхади, което я прави прицел на подигравки и я кара постоянно да се срамува. Но тя никога, ама никога не се оплаква. Истинското си образование Индира получава от огромната библиотека на дядо й, от личностите, които идват в Къщата на щастието, от разказите на баща си и писмата му от затвора. Докато Мотилал, Джавахарлал и Ганди, наричани „отец, син и свети дух“, преследват своята мечта за независима Индия, Камала ражда син, който скоро умира. Ражда, разбира се, в английска болница – бойкотът в такива случаи се отменя.

И така Индира, чието име може да се преведе като „радост за очите“ и също „подбуждаща към добро“, остава единственото дете. Камала често я облича като момче. Затова понякога Индира подписва писмата до Неру „твой любящ те Инду бой“ (от англ. boy – момче).