Деян в „Калигула“ ми припомня Серина Уилямс на бенефиса на Маги Малеева, с адреналина от нахлуването й на корта като черна котка, първичната й сила, подобна на неподлежащ на овладяване механизъм, все едно движен от другаде. Деян владее сцената по същия начин. Спуска се в спектакъла като паднал ангел, извива гърба си като химерите на Парижката Света Богородица – клекналите изгърбени грозни създания на покрива, пазещи катедралата. Налудничав, несвързан с реалността. Преди години имах чувството, че ако влезе в стая с огледала, от всяко ще надникне различна негова роля. Сега си давам сметка, че всички те, предишните му въплъщения, са били стъпала по стълбата към седналия в този спектакъл сред публиката Калигула, който наблюдава ада, създаден от него самия. Деян е стихия на сцената. На екрана това все още му предстои. Може би въпрос на роля, на режисьор, на сценарий, на снимане. Срещаме се в един от евъргрийните сред софийските барове на гърба на царския дворец – Tobbaco Garden Bar. Повод е спектакълът за екстравагантния и жесток римски император. Пием: Деян – любимото си Johnny Walker черен етикет, а аз – червено вино.

Давам си сметка колко е различен от онзи на корицата на EVA през февруари 2011 г. Тогава на финала на връзката си с Кристина Милева беше разпилян, самодостатъчен и секси. После ги снимахме с Радина Кърджилова – много влюбени и нахално красиви. И Радина се превърна в „единствената клечка в кибрита му“, в жената, която му партнира достойно. Живеят заедно, имат син Христо – по-малкият наследник на Донков след първородния му Деян, чиято майка е Ася Ингилизова.

Срещу мен седи един центриран човек, намерил големия смисъл по пътя си. Говорим, усещам в него и малко дете, което обича да си играе, и голям мъж, на когото му харесва да бъде предизвикван, и талантлив актьор, когото сцената и публиката обичат. В очите ме гледай! – казва, докато чукваме чашите си и за да ни снимат. Присвива ги и за секунди в тях проблясва хитро и неукротено... пламъче? Дяволче?

В Tobacco Garden Bar в София звучи приятен джаз, навън се спуска вечер. Деян разказва:

Калигула ме преследваше. Явор Гърдев ме покани в неговия спектакъл, но бях зает. Стефан Цанев ми даде пиесата си да я прочета. И накрая в началото на това лято ми се обади режисьорката Диана Добрева. Тази роля е мое дълбоко откровение. И аз като героя си мисля, че този свят е непоносим по някакъв начин. Според Калигула това е генерален процес, всички са виновни. Прекрасен текст! За първи път у мен се отключва такава хиперчувствителност. От първата сцена, от първите думи ми потичат сълзи, които през цялото време сдържам и... финалният монолог ме разтреперва... Тази пиеса за мен е катарзис. Прекрасен! Като дълбока изповед. В нея аз наистина си отварям душата.

Пиесата е пълна с убийства. Ти как се справяш с тъмнината в себе си тогава?

Харесвам я. Като е обоснована, като знаеш защо се появява... Някой може да се ужаси да легне в ковчег, понеже е тъмно и тясно. А друг да е толкова уморен, че да се почувства като в топло легло, да се отпусне и да заспи. От теб зависи дали ще се уплашиш, или ще приемеш тъмнината като част от нощта.

Имал ли си страхове да бъдеш родител?

Гледам да култивирам страха, да го трансформирам, да го ползвам като предизвикателство. Ако те е страх да скочиш с парашут, скочи. Аз съм го правил. Велико е да отвориш вратата на самолета, да видиш земята на 3500 м от теб и да скочиш. Иначе страховете ми са по-скоро за децата ми – за здравето им, да не им се случи нещо. За бъдещето им. Виж! (показва ми снимка на малкия си син Христо на телефона си) Това е от лятото в Созопол. Виж какъв бонбон е.

Много е красив!

Изумителен! Чутовен пич. Такова интуитивно същество! Добро, доброоо. Аз просто съм толкова влюбен, че часове наред си седя, оставям го да си щъка. Само го усещам. Той идва, гледа ме. И аз го съзерцавам, не му говоря. Нарочно. Да усети и такава комуникация, на друго ниво. И е прекрасно. И той разбира, разбираш ли? Говорех му още докато беше в корема на Радина, че го обичам, че има време, да изчака, да се роди, когато трябва. Ние го пожелахме заедно. На рождения ми ден казах на Радина: днес ще си създадем детенце. Сметнах, че ще е лятно бебе. И стана. Слава на Бога.