А с Люк Бесон срещна ли се?

Не. Аз го познавам отпреди това. Виждал съм го, но не сме разговаряли. Сетих как една приятелка веднъж ми звъни: „Бързо идвай, на вечеря съм с Робърт де Ниро.“ А аз се разхождам с Радина по Раковска. Питам – ма защо да дойда. Екипът на някакъв филм вечеря, аз не играя в този филм. Какво да правя там? Ако имам работа с Робърт де Ниро, бих отишъл. Не се чувствам комфортно да притеснявам човека... Но мисля, че ако ми се бяха обадили за вечеря с Мел Гибсън, сигурно щях. Към него имам друга любов. Или за Мохамед Али... Той почина, но аз бих го прегърнал, ако го видя... Защото е най-великият! На 17 години става шампион на Америка, отказва да воюва с виетнамците, заради това го вкарват в затвора. И когато излиза, са подготвили Джордж Форман да му вземе титлата. Али не е във форма. Оня е животно. И през 1974 г., когато съм се родил, в Заир на един стадион вали дъжд. Публиката скандира „Али бубайе!“, тоест „Али, убий го!“. Целият Заир обича Мохамед Али. И макар че са го предупредили да не се бие, защото Америка му праща убиец заради Виетнам, той отговаря: „Али е светкавица! (Деян ми чуква чашата). Али ще пърха като пеперуда и ще жили като оса.“ Не-човек, разбираш ли. Трябва да гледаш документалния филм. Оня го пребива, но Али пада чак на дванайстия рунд. Духът е от значение. Дух имаш ли, можеш да се изправиш срещу всичко.

Самопожертвованието, да оставиш себе си на заден план, да се посветиш, да се бориш, да водиш битки за това да я съхраниш и да просъществува. Защото любовта трябва да се отглежда.

Имаше периоди, в които изглеждаше като човек, на когото му харесва той да е най-важният.

Според мен, хората имат погрешно мнение за другите. На среща с почитатели Галин Стоев каза, че е страшна не жълтата преса, а когато общественото мнение се оформя спрямо нея.

По повод жълтата преса, напоследък в нея се появиха слухове, че имаш връзка с Елена Петрова – млада актриса, още студентка в НАТФИЗ, която играе в спектакъла.

А, да, около Калигула, излезе, че спя с някаква мацка. Това е много хубаво. Аз дори фамилията на Елена, не искам сега да обиждам, но не съм разбрал. Радина ми каза за това. След това Диана (Добрева) ме измайтапи на репетиции – ето, ако не познаваш Елена, това е твоята любовница. И се смяхме.

Има и друга легенда, пак в жълтата преса, покрай появата ти на плаката на „Калигула“ гол, но със скрито „оръжие“. Говори се, че на Деян му бил най-голям в Народния! А от стаята ти някога в Студентски град всяка сутрин излизали щастливи жени.

(Очите му се разширяват възхитено) Копеле! Ха-ха-ха-ха-ха-ха! Луди хора. И щастливи жени? За мъжките достойнства... съвсем нормални са нещата, но за щастливата жена не е задължително да си с парния локомотив. За щастието е нужно друго. Все пак Елена Петрова ми липсва. Дори и сега. Не знам какво ще правим. Не е ли бременна с три деца вече от мен?