2 часа, юлска нощ. Ретро парти. Hacienda Beach Club в Лозенец е пълен с танцуващи хора. През вратата връхлитат Деян и Радина, а около тях – кълбо от разбъркани емоции. Тя е гневна, ядосана. Той я гони и се опитва да я успокои. Виждаме ги за кратко в емоционален дуел. Красиви са заедно, но дори и в привидно спокойните им моменти около тях не е спокойно. Тя ли се опитва да овладее Деян, или той – нея? Дали това напрежение е от страстта помежду им? Каква е любовта им? Как се е променила? Решаваме да ги снимаме по пътя – на техните емоции и на тяхното желание да бъдат един с друг. Защото пътят е разказ – той ни разкрива, вади тайни, той е изпит за това можем ли да си партнираме. И любовта е път. Опитваме да опознаем Радина и Деян така, пътувайки.
Двамата току-що са се върнали от Гърция, където са изкарали близо седмица – със сина на Деян и с кучето на Радина, седмица с гмуркане (Деян) и лежерни часове на брега (Радина), със спане следобед, с много изядени октоподи без хляб (решили са, няма да го ядат). Радина е почерняла силно, от което усмивката й изглежда пронизително бяла и се вижда поне от километър. Качила е килограм-два и може би още няколко грама. Последния път, когато я срещнахме в София, тя беше много, много слаба, много потисната, оплакваше се от безсъние, усмивката й беше емигрирала някъде безкрайно далече. Току-що беше излязла от риалитито, в което изглеждаше толкова объркана и уязвима и което постави много въпросителни за връзката им с Деян. Радина е първата жена до Деян, която се старае да бъде близка със сина му, с майка му, с Ася – майката на сина му. А Деян внимава какво говори за нея и се стреми да я пази.

Деяне, как укротяваш Радина, когато е опърничава? Понякога я прегръщам силно. Връзката ни започна бурно, бурно си и продължи. Видях я за първи път на изпита й в НАТФИЗ – хубаво и талантливо момиче. Може би на премиерата на „Тилт“ я усетих като жена. Тогава я харесах. Забелязах как се движи в пространството и колко е красива, одухотворена. Много развълнувана, и това беше симпатично. Бяха й казали, че съм опасен.
Р: Не че е опасен. Просто Деян беше известен като донжуанът на българския театър.
Д: От жълтата преса. И Радина си мислела – какъв е тоя, какво толкова му харесват.
Р: Не бях никак оупън към това да бъдем заедно, обаче сърцето надделя над разума. Излизахме няколко пъти, но това не беше повод да се захласна жестоко. Аз трудно се доверявам, особено на мъж. Но той някак си успя да ме пречупи. Излизаше от тежка връзка. Аз – от една 8-месечна история, с която се опитвах да забравя 8-годишна любов. Имах повод за спирачки отначало.

Радина, как те спечели Деян? Д: Радина имаше квартира с балкон на Малките пет кьошета. Минавах да й хвърлям подаръци. Зайче, бонбони, за хапване нещо, лампа. Виках – Жулиета! Тя излиза, хвърлям й на балкона подаръка и си заминавам.
Р: За лампата ме накара да сляза. В квартирата нямаше лампа.
Д: През деня беше, пълно с хора... Пиехме безобразно. Викали сме си коте, пате, какво ли не. Пате – по-малко. След едно море й казвах мангалче – беше силно почерняла. Сега сме Чико и Чика, тръгна от филма „Тренировъчен ден“.

Деян ни беше разказал за една сутрин, в която се събудил след купон. Миришело на цигари, на алкохол. Отворил очи, погледнал разпиляната коса на момичето, което лежало върху него, и разбрал, че е влюбен. 
Р: Това аз ли съм била?
Д: Е, да. За аромата и за влюбването е така. Ние пак имаме моменти, нещо се случва и ти става много влюбено, хубаво и топло и си казваме – ето че пак се влюбихме.
Р: Аз не знам кога се влюбих в него. Много го разглеждах. Особено когато пътуваме двамата в колата, доста съм го наблюдавала – ръцете, профила, начина, по който шофира, – това ми харесва и ме възбужда. Влюбих се може би когато осъзнах, че наистина има вероятност да го изгубя, ако не се усетя какви глупости правя от инат или притеснение.

От какво ви боли във взаимоотношенията?
Д: От несъпричастност. Хора сме. Раждаме се и умираме сами. И понякога боли да знаеш, че си направил нещо за някого и не точно да получиш отплата, но... То е като отношенията с публиката. Когато тя те цени, това също е любов. А Наум Шопов например си отиде тъжен, с усещането, че не е бил оценен.
Р: Страшно боли, като се скараме с Деян. Неописуема болка. Много го обичам (с променен глас).