Радина, как се разбираш с малкия Деян?
Р: Аз обичам деца. Говорим си. Чуден е, много сладичък.
Д: И свири на китара, от 5-годишен ходи на уроци. Сега завърши първи клас много добре. Единственият му проблем е, че постоянно се бие с най-големия бабаит. И аз имах няколко такива човека. Като се видим и се започва: бум, драс, дръж. Дай му на детето да направи беля. Ако не я направи, води го на лекар. Казал съм му да се чувства свободен, но да знае, че има някакви рамки. Не може да набие глава на учителката например. И го уча да е джентълмен, да помага. Че едно е да играе с момче, друго е с момиче. Да внимава да не нарани някого с дума или с... защото той е буен. И му казвам, когато види момиче да плаче, да се поинтересува какво й е. Да й помогне.

Как върви лятото?
Д: Говорихме си, че ни е най-хубавото лято досега. Включая и вас – EVA. То си е трипче. Да седнем да се наядем като прасчоци – не ни прави радостни. Но ни радва да се любим. Бяхме напред-назад в Гърция с малкия. След няколко дни отиваме в София, организирам нещата, взимаме и куче, и каравана може би – това ни е мечта. И се паркираме на морето. Ще ходим пак до Гърция за 3-4 дни.

Някой приятен летен спомен...
Д: Имаме си съвсем пресен и любим. Пътувахме към Видин. Има едни красиви пейзажи с много зелено, полета от избуяло жито. Забихме се по едно черно пътче. Беше страшно топло. Спираме. На едно място имаше само чиста пръст като кръгло легло. Все едно летяща чиния е паднала. И там се забавлявахме сред природата. Голи!
Р: Тичах нагоре-надолу.
Д: Аз бях Спасителят в ръжта. Радина е разкрепостена във връзката ни. Като опознаеш човека, всичко става магично. Тя наскоро ме пита: Мислиш ли, че сме създадени един за друг? Казвам: Какво имаш предвид? Ами че Бог ни е срещнал. Казвам: Да, естествено, щом ни е срещнал. Щом успяваме да излезем победители от тежки битки.
Р: И го попитах – обичаш ли ме? Каза: Да. После питах: Колко? И Деян отговори: Космос.


СТРАСТ
Радина: Той е много страстен. Ако говорим за любовна игра, винаги има превръщане в друг човек. Ние сме Чика и Чико. Аз съм неговата малка Чика, той трябва да се грижи за мен: „Ще ме слушаш ли? Ще те слушам.“ Като танцуваме, има също много страст. Какво пали страстта й, Деяне? Може да е само един поглед между нас.

ДОВЕРИЕ
Имаш ли му доверие, радина? Да. Не съм стигала дотам да му ровя в телефона, освен само веднъж. Тогава прочетох нещо, което не ме зарадва, но това беше много отдавна. Знам, че да ровиш в личните вещи на някого е много долно. Ако непрестанно изпитваш съмнение, означава, че ти самият живееш в лъжа. Че имаш някаква скрита тайна, нещо, което те тревожи вътрешно. И за да не обвиняваш себе си, обвиняваш партньора. На Деян често съм му казвала, че не живея с чувство за вина към него.

ОБИЧ
Радина: Харесвам ръцете му, гърба му, раменете, пъпа му, това, че има гладка кожа. Пръстите на краката.
Деян: харесвам Добротата й. Има класа в нея. Много ми харесва как комуникира с деца. случващото се между мъжа и жената е подсъзнателно. И идва от миризмите. Харесвам да ми мирише на нея. Тя е много топла и в буквалния, и в преносния смисъл. харесвам й всичко. Аз я обичам.
Какво трябва да прави една жена, за да е с теб? Да се старае. аз също. Това важи и за приятелите ми. Любовта е отношение между хората, не само между мъж и жена. Човек трябва да отглежда тази любов. Някои казват, че трябва да се полива, за мен това е сексът.

РЕВНОСТ
Ревнив ли си, Деяне? Ядосвам се, когато човекът срещу мен прави необмислени неща. Затова когато не сме заедно, казвам на Радина: „Моля те, не прави неща, които биха ме наранили.“ Трябва да имаш мисъл за другия. Да живееш с него и когато не сте заедно. А нейната ревност... Понякога я усещам, но тя не го вади наяве.
Случвало ли ти се е да ровиш в телефона на Радина? Да, в началото на връзката ни.
Защо в началото Радина искаше да я ревнуваш? Кога? Може би се е опитвала да ме провокира, за да ме провери. Това отмина. Ревнив ли е Деян, Радина? Деян е много сетивен, до болезненост. Той винаги усеща кога един мъж ме ухажва. И смята, че и аз го усещам.

НЕЖНОСТ
Радина: Той е изключително нежен. Вчера, като си затиснах пръста с вратата на колата, адски се уплаши. Искаше да ходим на лекар, прибрахме се вкъщи, а бяхме канени на рожден ден и на него му се ходеше. Това ме кара да се чувствам специална. Като отиде да се гмурка, ми носи мидичка, винаги една и с формата на сърце. И аз обичам да го карам да се чувства желан, казвам му, че изглежда добре, че е прекрасен. Обичам да го глезя, да го карам да се усеща единствен. Като легнем да спим, най-любимият момент е с нагласянето на крака, ръце, оплитането на телата. Но винаги кракът на единия е върху другия или обратно. Деян: Голяма чекня пада.

СКАНДАЛ
Деян: Понякога изпитвам чисто садистично удоволствие да се заяждам. Почвам да я чопля, докато не я разплача, и после: „Извинявай!“ Някакви глупости. По-скоро се случва, като сме си пийнали. И се дразним.
Радина: Да, карали сме се. Имало е екстремни моменти. Това се дължи на крайната емоционалност, която имаме – и той, и аз.
Деяне, според теб вашата връзка уравновесена ли е?
В голяма част от времето – абсолютно. Имаме едни и същи интереси. Мечтаем за едно и също. Радина е по-малка, но не е по-глупава. Аз се допитвам до нея, тя – до мен.

ПРОШКА
Радина: Не съм отмъстителна. И по-бързо прощавам. Деян е по-труден, убеден е в правотата си и моят период на извинения трае по-дълго. Хиляди телефонни обаждания, хиляди разговори с часове. Той не го прави от лошо, а за да запомня аз, че това наистина го вбесява.
Какво не си склонен да простиш, Деяне? Мисля, че не мога да простя изневяра.

ОТДАДЕНОСТ
„Защото често чуваме от хора нормални, дори умни на вид да говорят за любовта като за леко чувство без последствия. Любов, това е, когато зависиш – не само в удоволствието си, а в самото си съществуване – от петдесет нелепи неща: от две устни (и от гримасата или усмивката им), от едно рамо (от начина, по който се повдига или отпуска), от две очи (от някой малко по-влажен или по-сух поглед), въобще от цяло едно чуждо тяло заедно с ума и душата, които носи, тяло, което всеки момент може да стане по-ослепително от слънцето, по-ледено от заснежена равнина.”
Жан Полан в предговора към книгата „Историята на О“