Гари бил бездомник. Във Франция гледали на него като на евреин с руски корени, в Америка – като на французин. В началото на кариерата си, пък и после, Джийн Сибърг се чувствала по абсолютно същия начин. В Ню Йорк гледали на нея като на провинциалистка от Айова, въобразила си, че може да се докосне до „кастата на божествените“, във Франция – като на слаба американска актриса, в Холивуд – като на претенциозна европейска актриса... Да, Ромен Гари и Джийн Сибърг имали общи теми за разговор, но в началото на тяхната връзка не им и минавало и през ума да си говорят.

Месеци наред те се срещали на тайни места единствено и само за да правят секс. 44-годишният Ромен Гари казал пред свой приятел, че никога не бил срещал толкова страстна жена, използвал дори определението „нимфоманка“. По-късно така ще я нарекат и други от многото мъже в живота й.

Омертата

Точно по това време младият режисьор Жан-Люк Годар избира Джийн Сибърг за главната роля във филма си „До последен дъх“. Въпреки че по време на кастинга Джийн никак не го харесва, защото говори с нея, без да я гледа в очите, той е единственият, който се изказва изцяло положително за нейната актьорска игра във филмите на Ото Преминджър, и това наклонява везните. Сибърг приема ролята, след като разбира, че партньорът й във филма Жан-Пол Белмондо е подписал договора си за участие, пренебрегвайки съвета на агента си, който се опитвал да го убеди, че прави най-голямата грешка в живота си. Така се ражда една от иконичните двойки на големия екран – Белмондо и Сибърг като гангстера Мишел и американката Патриша. „До последен дъх“ си остава най-известният филм на Джийн и един от най-известните на Белмондо. След този филм Джийн Сибърг вече наистина е звезда, а култовият режисьор Франсоа Трюфо дори я нарича „най-добрата актриса в Европа“.

Джийн и Ромен Гари решават да живеят заедно, но преди това трябва официално да приключат с браковете си. Тя буквално се разкъсва между консервативното си и дори религиозно възпитание и любовта си към Ромен. Прибавете към всичко това и огромното напрежение от внезапно връхлетялата я световна слава, фестивалите, преследването на папараците. В този период тя получава първия си психически срив. Изпада в истерия, започва да вилнее, чупи с токчетата на обувките си арматурното табло в колата на Гари. Той я откарва в болница, през цялото време се грижи за нея, а веднага след като тя си стъпва на краката, двамата подават молби за развод. Гари напуска дипломатическия си пост и се преместват да живеят във Франция. Скоро след това тя забременява.

Неизвестно как и защо, но Гари и Сибърг успяват да скрият от всички раждането на сина си Александър Диего. Дълго време никой не знае за неговото съществуване, тъй като той е отглеждан в Испания в семейството на бавачката си, като родителите му периодично идват да го навестят.

Ромен Гари и Джийн Сибърг водят бляскав живот. Често гостуват в Белия дом и са сред най-близките приятели на тогавашната президентска двойка Джон и Джаки Кенеди. Актрисата настоява да се оженят, но Гари дълго време се съпротивява. Причината вероятно е, че краят на 50-те – началото на 60-те години са доста консервативен период и в Америка, и във Франция, и Гари не иска допълнително да разбунва духовете. Едва през 2016 г., когато излезе книга, разказваща за тайната сватба на Гари и Сибърг, стана ясно, че всъщност бракосъчетание се е състояло на остров Корсика през октомври 1963 г., като на сватбата са присъствали само 5 души, двама от които – френски разузнавачи. Защо е било толкова важно сватбата да е тайна, така и не се разбира. Според свидетеля, присъствал на сватбата и разказал за нея пред авторката на книгата, над събитието е тежала корсиканска омерта, не по-малко безмилостна от сицилианската. Затова той настоява книгата да бъде издадена едва след смъртта му.

Мъжете, които мразеха Джийн

В Европа, и по-специално в Париж, кариерата на Джийн се развива несравнимо по-добре. Въпреки това тя и тук не се чувства на мястото си. „Казват ми „Изглеждате като истинска парижанка!“ и са убедени, че ми правят комплимент, но аз никога не съм искала да бъда различна от това, което съм. А аз съм американка от Айова“ – казва Сибърг. Може би заради това през 60-те тя доста често пътува до Америка, където ври и кипи от бунтове и всевъзможни политически и социални движения. Войната във Виетнам е в разгара си, протестите срещу нея – също, Мартин Лутър Кинг вече е оглавил Афроамериканското движение за граждански права и е произнесъл знаменитата си реч „Имам мечта“... Джийн не остава равнодушна към случващото се в родината й, още повече че от детството в съзнанието й са се запечатали ужасни случки с нейни чернокожи съученици от гимназията в Айова. В онези години доста холивудски звезди подпомагат различни партии и движения на афроамериканците и Сибърг става една от тях. Така започва връзката й с радикалната лява организация „Черните пантери“, която в един момент я изправя срещу самия Джей Едгар Хувър и ФБР.