„Тя стана звезда преди да стане истинска актриса“ – казва за Джийн актьорът Джон Гилгуд, обобщавайки трагичната й съдба. Ото Преминджър имал репутация на истински тиран сред актьорите и навсякъде бил следван от слуха, че когато предложил роля на Марлон Брандо, той отказал с думите „Няма да работя с този кучи син, дори и ако ми даде 10 милиона“. Сибърг обаче не била Брандо и в началото се подчинявала безропотно на режисьора, според когото трябвало да бъде изцяло в услуга на филма. Непрекъснато я „мачкал“ с реплики от типа на: „Какво те е накарало да си мислиш, че ставаш за актриса?“

Филмът „Света Жана“ е грандиозен провал, а по-късно Сибърг ще каже: „Бях изгорена на кладата два пъти. Веднъж във филма и втори път от критиката след премиерата. Последното беше по-страшно. Започнах кариерата си така, както повечето актриси я приключват“.

Големият гальовник

Вероятно за да се реваншира, Преминджър дава на Джийн роля и в следващия си филм „Добър ден, тъга“ по едноименния роман на Франсоаз Саган. По време на снимките актрисата се запознава с младия френски адвокат Франсоа Морьой и след края на снимачния период заминава с него за Ню Йорк, където се записва на актьорски курсове. Франсоа е толкова влюбен в нея, че се отказва от професията си, за да я последва в света на шоубизнеса, и започва да посещава курсове за фотограф, а после дори става филмов режисьор, макар и без никакъв успех. През септември 1958 г. двамата се женят в Маршалтаун, родния град на Джийн. Свидетели твърдят, че на церемонията Франсоа бил толкова щастлив, че когато видял Джийн да върви към него в бялата си рокля, изревал силно – както Тарзан при вида на своята Джейн – и я целунал още преди свещеникът да разреши. Щастието му обаче не трае дълго, а парадоксът е, че краят на брака им е предопределен още преди началото му. Защото когато се женят, Джийн Сибърг вече се е запознала с Ромен Гари.

По онова време Гари, вече известен писател, е генерален консул на Франция в Америка. Резиденцията му е в Лос Анджелис и той е изключително близък с холивудския елит. Женен е за английската писателка и редактор във Vogue Лесли Бланч, по-възрастна от него с 10 години, а самият той съвсем скоро е спечелил „Гонкур“, най-престижната литературна награда във Франция, за романа си „Корените на небето“. Истината обаче е, че собственият му живот е сто пъти по-интересен от всеки роман.

Ромен Гари е роден във Вилнюс, Литва, с името Роман Кацев. Майка му е актриса, а баща му – бизнесмен, който ги изоставя, когато Ромен е на 9. По-късно Ромен Гари (приема това име след години, когато вече живее във Франция) разказва, че истинският му баща е легендарният руски актьор от периода на нямото кино Иван Мозжухин. През 1925 година Ромен и майка му успяват да избягат във Франция, той учи право, а през 1938 г., в навечерието на Втората световна война, става военен пилот. Когато германците превземат Франция през юни 1940 г., Гари успява да избяга с двуместен самолет в Алжир, оттам – Казабланка , а след това по море през Гибралтар до Великобритания, където се заклева във вярност на Шарл дьо Гол, който току-що е оглавил съпротивителното движение „Свободна Франция“. От всички 200 авиатори, които се сражават за Франция, само петима остават живи след края на войната и един от тях е Ромен Гари. През втората половина на 40-те той изпълнява дипломатически мисии в България и Швейцария, но успоредно с това решава да се отдаде на писането. В литературните среди го въвеждат Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар. И двамата били шокирани от странната външност на този 31-годишен кандидат-писател, дошъл на срещата със „свещените чудовища“ на френската литература, облечен с пилотското си бомбър яке. „Когато го видях за първи път, Ромен Гари вече бе преживял няколко живота“ – спомня си Симон дьо Бовоар.

И така на един от поредните приеми, които Ромен Гари дава в резиденцията си за холивудския елит, пред него застава 20-годишната току-що омъжена актриса Джийн Сибърг, придружена от съпруга си французин. Гари е с 24 години по-възрастен от нея, но още от първия момент е убеден, че между тях ще се случи нещо. Въпреки разликата във възрастта, въпреки неговата жена, въпреки нейния мъж. С късата си коса, крехката си почти детинска фигура и неуверената си усмивка Джийн му изглежда съвсем не на мястото си сред алчната и вечно вряща от страсти и интриги холивудска тълпа. Точно толкова не на мястото си, колкото се чувствал и самият той.