Струва ли си да се купува по-скъпа, но чиста от химикали, хормони и антибиотици храна? Този въпрос всекидневно си задават милиони хора, заставайки пред щандовете, на които пише „био“. Как на практика изглежда една ферма за чиста храна? А може ли фермерът да печели прехраната си по този трудоемък и изискващ големи вложения начин? EVA отиде да види на място в симбиотичната ферма чифлик Ливади до Сандански какъв е отговорът на тези въпроси.

Собственик на фермата, в която се отглеждат пасищно животни, е Филип Харманджиев, бивш съиздател на вестниците „Капитал“ и „Дневник“, а сега собственик на избата Дамяница и чифлика Ливади. За него модерното фермерство се обляга на естествената природа на животните и на нови модели на мислене. Идеята да се захване с това идва преди шест години, когато се вдъхновява от книгата на американския фермер Джоел Салатин, прилагащ иновативни подходи в стопанството си в щата Вирджиния. Филип Харманджиев не само прочита всички книги на Салатин и следи видеолекциите му в интернет, а и посещава повечето европейски семинари на американския фермер. Откупува правата за издаването на български език на „библията“ на модерното фермерство „Фермер – мисията e възможна“ (You Can Farm) на Салатин. Предлага я като книжно тяло или в безплатен електронен вариант на всеки, който е изкушен да отглежда чиста храна и да печели от това. Вече има над 1000 даунлоудвания у нас. В чифлика Ливади фермерите винаги са добре дошли, за да споделят опит, защото за Харманджиев това не е само бизнес проект, но и мисия.

„Ако работиш това, което искаш, няма да имаш и един работен ден – казва Харманджиев. – Да си припомним пирамидата на Маслоу – в основата са физическите потребности, а нагоре – социалната реализация и удовлетвореност. За мен винаги е било важно да храня общественото животно в мен. Няма фермер, който да ми се е обадил и да не е дошъл да види как го правим. Нямаме тайни. Срещу нас са конгломератите на индустриалното производство. Балансът може да бъде променен и това зависи изцяло от потребителя.“

Кокошката преди яйцето

„В началото взех кокошки – разказва Харманджиев – и започнахме да правим прототипи на пасищното отглеждане. През първата година произведох четиристотин пилета, които просто раздадох. Единственото, което исках, беше опиталите пасищния вкус да препоръчат други хора, които да пожелаят да пробват. По този начин направих проучване на хората, които се интересуват с какво се хранят. Аз деля обществото на просветени по отношение на храната и на зомбита. За зомбито пържолата е пържола, без значение по какъв начин е добита. Аз исках да обслужвам тези, които искат да направят усилие за храната си – дори и само като си планират покупките.“

За ГМО и антибиотиците

За разлика от обикновените бройлери, които се отглеждат 28 дни, бройлерите във фермата се изхранват за около 75-90 дни, а тези от породата Брес - 180 дни. Освен че пасат, в менюто им присъства и фураж без соя, защото соята, която се внасяла у нас от Бразилия и от САЩ, била ГМО. Колкото до антибиотиците, Филип Харманджиев разказва за индустриалното отглеждане: „Антибиотикът се дава по две причини – едната е за да наддават, това е в т.нар. субтерапевтични дози, а втората – за да ги лекуват. При пилетата в едно хале няма слънце и съответно витамин Д, няма чист въздух, а фекален прах и те са податливи на болести. Налага се да им дават антибиотик, за да ги поддържат живи до кланицата. А при пасищното отглеждане има слънце и чист въздух и няма стрес.“