Наблюдаваме как пилетата Брес кротко кълват в кафези без дъно, които се местят на ново място всеки ден. По този начин „косят“ тревата и наторяват почвата, а на другия ден отново са в „чисто легло“. После върху почвата, обогатена с фосфати от птичия тор, ще се отглежда люцерна.

Милостив е начинът на умъртвяването им – чрез срязване на вена и източване на кръвта (така е и по каноните на кашер и халал). „Животното заспива, умира от кръвозагуба и тялото му не генерира кортизол – хормона на стреса“ – обяснява Харманджиев.

Като изнежена градска жена ми прилошава при вида на толкова кръв, но наблюдавам как пилето умира спокойно като римски патриций, прерязал вените си във ваната. Дали след тази гледка няма да стана вегетарианка? Може би пък е етично, ако ядеш месо, да те е грижа поне как е било третирано животното. Пилетата от фермата още се продават по абонаментна система, но не само „привилегировани“ хора могат да си купят чиста храна. Ако има достатъчно количества, както и от заклани пасищни говеда или прасета, яйца, кисело мляко, кашкавал, приготвени на място бульони и други продукти – може да бъдат намерени в магазин 8 на Римската стена в столицата. Много семейства с малки деца често посещават мястото.

Да използваш инстинктите на животните

Във фермата се залага на природата на животните – Харманджиев цитира заглавието на новата книга на Салатин The pigness of the pig („Свинската същност на прасето“). Този принцип носи печалба с това, че животните работят вместо хората, следвайки своите инстинкти. Говедата, около 70 на брой, опасват пространство от 250 декара. Те са местени от място на място и са управлявани от т.нар. електропастир – ограждение с ток, което ограничава ареала на пашата. „Заграденото от електропастира се нарича падок – казва Харманджиев. – Контролираме чрез него къде пасат животните и колко време. Дали отглеждам 200 или 50 животни, не завися от хората пастири. В САЩ гледат по 4-5 хиляди животни на падок и го местят. По този начин се постига ефективност, а в същото време се дава нещо много естествено на животните – природна среда.

Господ е направил кравата да пълни на бърза ръка търбуха си, все едно коси, и след това да отиде на скрито, за да преработи и смели. Ако оставиш животните твърде дълго на една паша, може да превърнеш полето в пустиня.“
След говедата минават кокошките, които от „тортите“ изравят ларвите на мухите и се засищат с протеини. Обогатената почва пък ще посрещне едногодишни култури, без да се налага да се ползва амониева селитра.
Във фермата постоянно се прави разместване на животните, защото кравата и прасето са застрашени от различни видове паразити. Цикълът на развитие на паразита е 21 дни, така че когато животните се преместят по-рано, паразитите не се възпроизвеждат и съответно не се налага лечение.

„Удоволствието да виждаш спокойни животни е голямо – казва Харманджиев. – Но във фермата не можеш да ги третираш като домашни любимци. Както казва Салатин: „Хубавото на животното е, че няма работно време и освен това има много изгоден пенсионен план.“ Цялата система се обляга на естествените им инстинкти, т.е. да позволиш да правят това, за което Господ ги е създал. Те изпитват стрес, ако ги лишиш от възможността да следват инстинктите си. Ето прасето например има инстинкт да се каля, да рови и да хрупа и тук съм му дал всичко необходимо. То се движи много повече и това се отразява и на месото.“