По повод няколко случки в близкия ми кръг от последните седмици си мисля, че доста хора или не разбират, или не искат да разберат, или са забравили каква форма на изразяване е блогът, та реших набързо да им припомня. Блог - това са кратки, ЛИЧНИ, спонтанно написани коментари, мнения, преживявания и истории. В Wikipedia - проверете си, ако не вярвате – пише: diary like style, т.е. стилът на писане е КАТО В ЛИЧЕН ДНЕВНИК.

Ето защо добрият блог не трябва да се съобразява чак пък толкова с когото и да било – просто защото в дневника си не се съобразяваш с никой и нищо. Там си спонтанен. Спонтанността и директният изказ са черешката на тортата на добрия блог, острието на копието. Разбира се, много други неща също са важни, но те са си важни така или иначе за какъвто и да било текст – известни писателски способности, добра информираност, обща култура, точен изказ и т.н. Разликите между добрия, посредствения и откровено слабия блог, се крият в парадоксалното мислене (заради кратката форма праволинейното е просто скучно), спонтанността и директността на изказа. И в това чат-пат поне да заемаш някаква позиция.

От време на време, а понякога и по-често, някое от изказаните в блоговете мнения не се харесва – на читателите, на тези, за които става въпрос в публикацията или на някой друг. Това е не само нормално, но и задължително, понеже няма как това, което пишеш в дневника си да се харесва винаги на хората, които го четат. Все ще има обидени, подразнени, засегнати, недоволни. Въпросът е да го четат.

Не е нормално обаче хора от професията – журналисти и други, работещи в медии – да не разбират тънкия момент с това колко е важно да бъдеш поне малко откровен и спонтанен в блога си. Ясно е, че и без това се съобразяваш предостатъчно – защото все пак е публичен, все пак това, все пак онова. Между другото, си мисля, че не бива да се плюят чак толкова анонимните коментатори във форумите. Понеже, ако някой някога си позволява да говори с имена, това са те. Има тролове, има хейтъри, има и умни хора обаче. Ние, дето сме неанонимни, т.е. присъстваме със снимките си и с имената си в повечето случаи по обясними причини пишем или говорим „анонимно”: „някои хора”, „има хора, които...”. Анонимните говорят с имена, неанонимните - без.

В EVA винаги сме били наясно с простичкия факт, че след като имаш блогове на сайта си, ти си заинтересован тези блогове да са такива, каквито трябва да са - свободна територия, твой личен дневник. За да се четат. Винаги сме имали свободата, пък кой колкото си вземе от нея. Иначе за какво по дяволите имаш блогове на сайта си? Махай ги, така ще е по-логично и по-практично, отколкото хем да имаш блогове, хем да искаш там само бла-бла-бла. Въпрос на професионализъм е блогърът да не се съобразява чак пък толкова с този и онзи – това исках само да кажа. А за собствениците на медии, сайтове и прочие е въпрос на бизнес да разбират това. И поне ей толкова мъничко да имат усет кога е оправдана тяхната намеса и кога е напълно неуместна, да не кажа нелепа.