Двамата сключват брак няколко месеца след първата им среща и играят заедно в „Дневникът на една камериерка“ (1946) на големия Жан Реноар по романа на Октав Мирбо. Полет отчаяно се опитва да забременее, но след няколко спонтанни аборта се отказва. Не успява и опитът им за семеен бизнес – отварят художествена галерия и антикварен магазин в сърцето на Ню Йорк, но се оказва, че и двамата са лоши мениджъри. Освен всичко друго, през 1947 г. членове на Конгреса я обвиняват, че общува с комунисти, а тя безцеремонно им отговаря: „Ако случайно ви хрумне да ме набедите, че съм комунистка, ще ви замеря с диамантените си гривни“.

Публиката предпочита грешниците

Бракът на Полет с Бърджис Мередит продължава едва пет години. Тя е свикнала с мъже, които й подаряват нови светове, омагьосват я с таланта си и с успеха си. Нейната собствена кариера се насочва стремглаво надолу, тъй като студио „Парамаунт“, с което има договор, не иска да има проблеми с властта заради актрисата, нарочена за комунистка. 

През 1951 г. Полет Годар среща световноизвестния вече писател Ерих-Мария Ремарк, чийто роман „На Западния фронт нищо ново“, който той написва едва 25-годишен, му донася много пари, слава и... го прогонва от родната му Германия. Ремарк съвсем наскоро се е освободил от маниакалната си връзка с актрисата Марлене Дитрих и се е отдал на бохемски живот, пътувайки из цяла Европа и Холивуд. Постоянната му резиденция обаче е разкошната му къща на брега на Лаго Маджоре в Швейцария, където съвсем скоро се нанася и Полет Годар.

Полет е в разцвета на своите 40, а той – 10 години по-възрастен. И двамата са известни, красиви, богати и видели какво ли не. Вкопчват се един в друг и никога повече не се разделят – до смъртта на писателя през 1970. Някои гледат на брака им като на този между Артър Милър и Мерилин Монро – не и Ремарк. За него Полет е „жена, която може да очарова и скала, при това ви го казва стар развратник като мен“. 

Къщата на Ремарк в Швейцария се превръща в последното луксозно гнездо на Полет Годар, царството на нейната самота. Тя често се опитва да избяга оттук, има чувството, че самата къща я убива, но винаги се връща. През 1963 г. писателят получава лек инсулт. Полет го изоставя за цели два месеца и заминава за Ню Йорк да подиша свеж въздух и да покаже великолепните си тоалети на Жак Фат и Ив Сен Лоран, любимите й дизайнери. Връща се, след като получава тъжно писмо от съпруга си, в което той се извинява, че е твърде болен, за да я забавлява. 

Швейцарското спокойствие и скука буквално унищожават съпротивителните сили на Полет. Каквото между другото правят и цигарите, дрогата, алкохолът и антидепресантите, с които тя се опитва да се „лекува“. Пет години след смъртта на Ремарк й откриват рак на гърдата и тя се подлага на двойна мастектомия – много тежка и болезнена в онези години операция със сериозни последствия за психиката. Принудена е да продаде изумителната си колекция от картини на импресионисти. Истината е, че не го прави само за пари. Полет няма доверие на нито един сейф в света и когато пътува между домовете си в Швейцария, Калифорния и Ню Йорк, картините пътуват с нея. „Сотбис“ организира търг, на който голяма част от съкровищата на Полет Годар са разпродадени за около 3 милиона долара.

Не ракът на гърдата обаче убива Полет Годар, а белодробният емфизем, който тя старателно отглежда през последните десетина години от живота си със страстно пушене и изолиран живот. Умира през април 1990 г. на 79-годишна възраст, а в завещанието си дарява цялото си имущество на стойност 20 милиона долара (включително дневниците, ръкописите и личната библиотека на Ремарк) на Нюйоркското училище по изкуствата. В нейна памет една от аудиториите му носи нейното име.

С многобройните си роли в комедии и приключенски филми Полет Годар едва ли ще остане в историята на киното като голяма актриса. По-скоро ще остане там като „момичето на Чарли от „Модерни времена“ и „Великият диктатор“. Тя самата отказва да се снима в ролите на скучни, сладки, сериозни женички. Винаги е предпочитала авантюристките и грешниците. „Убедена съм, че и публиката харесва такива героини, защото 90 процента от хората само си мечтаят за приключения и никога не се осмеляват да се впуснат в тях“.

Полет Годар със сигурност не е от тези 90 процента. Иначе щеше да остане да сади картофи в Куинс, нали?