Ангелът на Чарли

Двете с майка й заминават за Холивуд, където Полет се снима в няколко незначителни комедии, докато на едно яхтено парти не се запознава с най-великия мъж в киното в онзи момент – самия Чарлз Чаплин. Тя е на 26, а той – на 47. 

По онова време Чаплин изживява истинска драма, тъй като нямото кино – неговото царство – бавно, но сигурно върви към своя залез. В пика на творческата си криза той решава да снима последния си ням филм, в който да излее отчаянието си от нахлуването на техниката в живота на човека. Така се ражда „Модерни времена“, а за ролята на момичето Чаплин търси под дърво и камък – е, и понякога на яхти, разбира се! – „постно, гладно създание, приличащо на изоставено дете“. Някой би казал, че на яхтени партита е трудно човек да срещне подобно създание, но Чаплин отлично знаел, че е точно обратното.

В този момент Полет Годар отчаяно се нуждаела от работа. Пари си имала, но мечтаела за кариера в киното и знаела отлично, че в Холивуд трябва да се добереш до хубава роля много бързо, след като си дошъл, защото иначе светкавично се превръщаш в неудачник. Старият Чаплин веднага разпознал „глада“ в погледа на красивата непозната, въпреки че Полет била само на 26. Чаплин имал животинска, безпогрешна интуиция и веднага й предложил ролята в бъдещия му филм, като й обяснил, че за съжаление едва ли ще може да й плати голям хонорар. „Няма проблем – махнала с ръка малката, – мъжът ми ми остави издръжка от 375 хиляди долара.“

Малцина знаят, че именно Полет Годар е един от „инвеститорите“ в последния ням филм на Чарли Чаплин „Модерни времена“. По-късно великият актьор и режисьор признава, че Полет го е измъкнала от много тежка криза и го е накарала отново да повярва в себе си. И освен това е спонсорирала филма му. Понякога парите са най-добрата подкрепа – и двамата с Полет знаели това.

Чарли Чаплин и Полет Годар известно време живеят заедно без брак, което е скандално за онези години. Всъщност когато се случва драматичната история с Вивиан Лий, Селзник и Скарлет О’Хара, близък до продуцента казва на Полет, че не е получила ролята не заради нещо друго, а защото Селзник държал неговата Скарлет да бъде „чиста и неопетнена“, а репутацията на Полет като „любовница на Чаплин“ била съмнителна. Годар се изсмяла на този довод. „И затова избра Вивиан Лий, която е любовница на Лорънс Оливие. Само че тя е тайна, а аз явна любовница.“ Ситуацията е точно такава и след грандиозния успех на „Отнесени от вихъра“ Лий се омъжва за Оливие. 

По-късно Полет също се омъжва за Чаплин – по време на околосветско пътешествие по вода, което двамата предприемат. Бракосъчетават се на самата палуба, докато корабът им е акостирал в пристанище в провинция Кантон, Китай. Бракът им обаче остава тайна за холивудското общество чак докато не настава време за... развод. Преди това обаче писано било на Полет да изживее още една авантюра.

Човекът, който бе алергичен към шампанско

През март 1937 г., скоро след огромния успех на „Модерни времена“, на едно парти в чест на композитора Игор Стравински Полет се запознава с Джордж Гершуин. На партито присъстват всички важни персони в Холивуд. Мястото, отредено за Полет, е до Гершуин, а не до съпруга й. Гершуин е на 38, написал е шедьоври като „Рапсодия в синьо“ и операта „Порги и Бес“. В Ню Йорк тогава за Гершуин се говори като за втория Моцарт. Разправяли, че приходите му са колкото аржентинския национален дълг. С една дума – бил нещо като митична фигура.

Джордж и Полет разговарят цяла вечер. Полет обаче забелязва по време на разговора си с Гершуин, че той е по някакъв начин свит и срамежлив и има великолепно чувство за самоирония. Никой не можел така да гали с перце мъжкото его като Полет Годар, затова с широко отворени небесносини очи тя му казва, че просто обожава „Порги и Бес“, слушала я е стотици пъти и дори разучава мелодията на „Лятно време“ сама на пианото вкъщи. Гершуин изслушва със зле прикрито удоволствие тази ода и после отговаря: „Да, толкова е великолепна тази музика, все едно не съм я писал аз“. Двамата разговарят за страстта на композитора към Мексико и въобще към по-примитивните култури. Той й разказва за своя приятел мексиканския художник и скулптор Диего Ривера и й обещава да я запознае с него: „Светът не е само Париж и Ню Йорк, Полет.“ Тя вдига чашата си с шампанско: „Тогава – вива Мексико!“ Гершуин обаче не отпива от своята. „Алергичен съм към шампанско – извинява се той. – Мога да си позволя най-доброто шампанско на света, но се покривам с обриви и от най-скъпото, и от най-евтиното. Не е ли смешно, а?“