На пръв поглед е странно красиви млади хора, плаващи успешно в мътните от амбиции води на Ню Йорк, внезапно да фокусират цялото си внимание върху декари запустяваща земя в също толкова опустяващо село. Но когато оставиш сърцето да те води, всичко се случва естествено както при Валентина и Кристиан. Идеята им да възродят биоземеделието в родните земи, създавайки Pura Vida Organic Farm, се ражда по време на пътешествие из Южна Америка. А в реализацията й първоначално е желанието да създадат малък бизнес за родителите на Валя в село Аканджиево, осигурявайки си чиста и здравословна храна. Година по-късно двамата с нескрита гордост разказват за бъдещето на Pura Vida, докато ни разхождат из зелените лехи. Всичко в двора е на старта на живота: земята ражда за първи път от години, лястовици отглеждат лакомото си поколение под стрехите на 100-годишната къща, дори кучетата са още бебета (макар овчарско куче на шест месеца да не изглежда точно като бебе).

От Ню Йорк до Аканджиево

Валентина и Кристиан живеят над 10 години в САЩ и от 5 в Ню Йорк, където ги отвеждат кариерите им на модели – него с полет от Париж, а нея – от Германия. Модният бизнес ги среща в Хонконг и оттогава са неразделни. От миналата година официално са семейство, а приказната им сватба доведе модни агенти от цял свят в България. Плановете им за бъдещето се въртят около Маями, където животът е по-спокоен от този в неспящия Ню Йорк и предразполага за отглеждане на деца, докато Кристиан развива своята успешна концепция за боксови зали. Активен спортист, завършил Националната академия по спорт и медицина в Ню Йорк, неговата голяма страст е именно на ринга. В съдружие с олимпиец създава една от най-посещаваните зали в Ню Йорк в момента – Shadowbox NYC, а сред клиентите му са звезди като Адриана Лима, Джерард Бътлър и Луси Лиу, бизнесмени и арабски принцеси. „Персоналният треньор мисли за всичко: режим, хранене, дисциплина. Добрият треньор те мотивира да промениш живота си, давайки ти нужната енергия. Винаги казвам на клиентите си: „Ако не знаеш как правилно да се боксираш или мотивацията ти изчезне, аз съм виновен, не ти. Аз не съм намерил правилния начин да извадя енергията от теб.“ Това е моята философия. Харесва ми, че професионализмът в Америка се цени. Имаш ли качества, ще те бутат и ще ти помагат, само за да изкарат повече пари с теб. В България, за съжаление, е точно обратното.“ Докато развива кариерата си на модел, Валентина пък се увлича все по-силно по здравословното хранене. Посещава семинари и курсове за нутриционисти. И идеята постепенно се избистря.

И две лехи отпред...

Още докато са в Ню Йорк, Валя и Крис купуват няколко изоставени от собствениците си парцела в село Аканджиево и заедно с родителите на Валя бавно и с ентусиазъм се заемат да върнат живота в тях. „Първо взехме мястото, на което сега са оранжериите – разказва със светнали очи Крис. – Там беше абсолютна джунгла, само тигри и лъвове нямаше... С багери сме изкарвали камъни и дървета. И за няколко месеца го превърнахме във ферма. Плевнята до нас беше срутена, но я изградихме наново. Първоначално мислехме там да отглеждаме кокошки, но се оказа твърде сложно...“ Валя с леко разочарование допълва: „Оказа се, че биококошките са илюзия, без да има биофураж. Нужни са им антибиотици, дезинфекции и ваксини, все химия, която не ни устройва. Ако пък ги отглеждаме като домашни кокошки, тогава нямаме право да продаваме.“ Затова за момента идеята за биококошарник отстъпва пред плана за лаундж зона с големи прозорци към страхотната гледка на Средногорието. И към спретнатите лехи, засадени с какво ли не.

Като за първа година, само доматите в оранжерията са над 15 вида – от лилави или в шоколадов цвят, до жълти чери с червени резки и едни особено странни, приличащи на минитикви. Радват се още на шарени моркови (виненочервени отвън и жълти отвътре), крехките листа на кейл (къдраво зеле) и манголд (листно цвекло). По-екзотичните за нашите ширини сортове Валя е донесла от Америка. „Намерих две ферми във Върмонт, които още от началото на 90-те, преди да се запознаем с ГМО, събират различни семена и ги разсаждат по екологична система.“ Докато тя е в Щатите, Крис селектира български сортове от района и ги добавя към дългия списък на фермата, заедно с няколко дръвчета нар за разкош. „Наесен ще преценим кои най-добре се развиват – казва Валя. – Но сигурно ще ни отнеме няколко години да подберем точните сортове, които да отглеждаме.“

Стараят се да използват всяка педя от земята – френско грозде, касис и лози пълзят по дуварите, а тънки овошки дават заявка за шарена сянка – ябълки, круши, смокини и череши. Разположили са сред тях няколко миникошера с пчели, които да се грижат за опрашването.

Бавно и с ентусиазъм семейството разработва фермата си изцяло с лични средства. Засаждат растенията на етапи. Ако с нещо не им потръгне, пробват с друго. Вече са изпитали разочарованията от обратите на времето, от поразиите на орди мравки, от „капризите“ на някои от специалните сортове, донесени отвъд океана. Борят се и с киселинните дъждове, допълнително тровещи почвата и създаващи условия за нови бактерии, съсипващи растенията. „Случвало се е покривите на оранжериите да пожълтеят от дъждовете, сякаш кал вали... Как да имаме чисти зеленчуци?“, недоумява Валя. Въпреки всичко уверено продължават да се съпротивяват срещу пръскането дори с биопрепарати, да разчитат на полезните насекоми, алелопатия (взаимодействие между различни видове растения) и сеитбообращение. Поливат и пръскат с настойка от коприва, засаждат чубрица, латинки и невени да отблъскват паразитите. Освен това наторяват единствено с биохумус – вече имат малка ферма за червени калифорнийски червеи, с перспектива да я разширят.