Pura Vida край Пазарджик

Двама успели модели се върнаха от Ню Йорк да изградят своя биоферма на село

Кристина Симидчийска 17 август 2016

Снимка: Светослав Караджов

 

Едно име от другия край на света

Благодарение на работата си като модели Валя и Крис имат възможността да пътуват до места из целия свят, които малко хора имат шанса да видят. Тези пътешествия обаче само подхранват глада им за приключения. „Когато намериш място, на което буквално да се слееш в пълна хармония с природата, енергията, която получаваш, е неописуема – казва Крис. – В градовете и с начина на живот, който водим, това усещане се размива. Постепенно губим идентичността си.“
От едно такова пътуване се ражда и името на фермата. „Бяхме на почивка в Коста Рика, в местността Монтеверде. Място с уникален микроклимат от четири сезона, разпределен по часове – ситен дъждец се сменя със слънце и зверска жега, после става студено и през нощта се завиваш. Там можеш да наблюдаваш явлението cloud forest – джунглата в облаци. Отидохме и още по на юг, в тихоокеанската част. Посрещнаха ни в дървена къща на хълм, пред нея скован бар със 180 градуса гледка към океана, а зад теб джунгла. Домакинът ни беше същински пират – висок 50-годишен американец с папагал на рамото и нонстоп напушен, усмихнат, адски забавен. Място като на филм. И всъщност поздравът Pura Vida е като мото на Коста Рика. Означава „чист живот“, но в смисъл хубав живот – да живееш пълноценно и да си щастлив всеки ден. Пожелават си го и за здравей, и за сбогуване. Затова решихме да кръстим фермата така.“

Нищо не е случайно

„Всичко започна като на шега. Искахме да имаме добра храна, да създадем работа за родители и роднини... – разказва Крис. – Направихме две оранжерии, а след това с Валя трябваше да се върнем в Ню Йорк. Само че без основателна причина от посолството в България ми върнаха документите, при положение че това ми е пета поред работна визa, одобрена на американска земя. Тогава си помислих, че объркаха целия ми живот. Защото в Ню Йорк с всеки ден губиш позиции. Конкуренцията е жестока.“
Валя заминава без него и макар това да е най-дългата им раздяла до момента, приема философски ситуацията. „В крайна сметка за всичко си има причина. Ако той не беше принуден да остане в България за тези пет месеца, нямаше да стартираме фермата. Сега съм убедена – едно не става, друго става, няма нищо случайно!“

Никой от двамата не очаква Pura Vida да се развие с подобна скорост. И докато Крис се учи да живее в нов ритъм извън обичайната му блестяща среда и спортната зала, на хиляди километри от него Валя има време да погледне Ню Йорк с други очи. „Изведнъж осъзнаваш, че там си сам и че всъщност си никой. Винаги ще бъдеш чужденец. В Америка съм от 10 години и съм се убедила, че за тях винаги ще бъда чужденец. Нямаш нито истинско семейство, нито приятели. Всичко е адски замърсено и същевременно скъпо... Нито храната е храна – макар че купуваме уж само органик продукти, нито дори водата е чиста. Всички пият хапчета по всевъзможни причини, да не говорим за антидепресантите. Въздухът е ужасен, развих алергия за пръв път в живота ми. А тук имаме всичко необходимо, за да бъдем щастливи и въпреки това се налага да го загубим, за да успеем реално да го оценим...“

В бъдеще време

В края на август Валя отново ще се върне в България, този път с еднопосочен билет. „Ще остана повечко време тук, да потръгнат нещата. А след това ще се опитаме да продължим да работим в Европа, за да сме по-близо до фермата. Искаме този бизнес да се развие, но за да продължим да инвестираме в него, се налага да търсим доходи от друга работа, защото осъзнаваме, че поне няколко години ще бъде на загуба. Щом направим всичко, което искаме, за фермата, няма да се налага да работим извън България. Това е дългосрочна инвестиция, създаваме нещо, което ще се гордеем да оставим на нашите деца и внуци. А и такова удоволствие е, когато ни пишат клиенти, че са им харесали продуктите ни, че са усетили вкус, че децата им най-сетне ядат зеленчуци – особено зелени като спанак! Това ме прави много щастлива, все пак парите не са всичко. Ние просто сме късметлии да можем да ги изкарваме с друга работа.“

Тук имаме всичко необходимо, за да бъдем щастливи, и въпреки това се налага да го загубим, за да успеем реално да го оценим...
Крис обаче има различна дефиниция за късмета: „Когато желаеш искрено нещо, то рано или късно се случва. Хората казват „късмет“. Не, късметът не пада от небето. Ти работиш за него. Затова действаме лека-полека... Ако сме живи и здрави и се развиваме със същите темпове – бъдещето изглежда много добре! Имаме близо 70 декара земя, от които обработваме едва 25. Отделно 5 декара лозе. И когато разработим целия потенциал на земята, ще можем да кажем, че нещата са тръгнали сериозно и вървят добре. Мислим да направим и няколко къщи за гости, за безценни уикенди на чист въздух, с чиста храна и красиви гледки. Имам и идея за център за атлети, които искат да тренират и почиват активно със здравословна храна. Хрумна ми в Коста Рика – те са номер едно по биоземеделие, а над 90 на сто от енергията, която добиват, е зелена. Там спортисти идват не само от Америка и Канада, но и от Европа. Е, защо да не опитаме и тук...“

Защо не, наистина... Допиваме домашното десертно вино (без захар, разбира се) и с леко нежелание се сбогуваме с райското спокойствие на малката ферма. И с двамата й красиви, изпълнени с енергия и вяра собственици, на които искрено желаем: Pura Vida.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Letis
18 август 2016, 00:43

Прекрасни сте!
Желая Ви щастие, а това което правите е безценно, живо и истинско :)

ТВОЯТ КОМЕНТАР