„Ако някой ми зададе въпроса коя съм, в дълбините си аз съм българка. Нося всичките белези на славянското и моят характер е многолик, но дори пътувайки по целия свят, оставам свързана с този нежен и дълбок елемент“, казва легендата Силви Вартан, която беше в София като специален гост на фестивала Cinelibri.

Тя е любима на поколения по целия свят с музиката си, с филмите си и с присъствието си. Днес на 81 години, Силви Вартан излъчва същата класа и достолепност, както в разцвета на кариерата си. Пристигна в София в компанията на съпруга си – американския продуцент Тони Скоти, и дъщеря им Дарина, която двамата осиновяват преди години в България. Представи два филма в рамките на фестивала Cinelibri – документалния проект, посветен на живота ѝ – „От любов“, и „Мама и чудото на живота“ – емоционална истинска история по романа на Ролан Перез. Силви Вартан връчи и приза на фестивала за цялостен принос на друга фантастична жена – полската режисьорка Агнешка Холанд, а по време на пресконференцията изпълни и импровизиран кратък дует с италианския актьор Тони Сервило.

Многократно е идвала в България през годините, не е забравила и българския език, а публиката е жадна за енергията и гласа ѝ. Първото ѝ завръщане на българската сцена е през 1990 година, когато изнася грандиозен концерт. 

Силви Жорж Вартанян е родена през 1944 година в Искрец, България. Баща ѝ Жорж Вартанян работи като аташе в посолството на Франция в София, а майка ѝ Илона е дъщеря на известния архитект Рудолф Майер. През 1952 г. приятел на баща ѝ – режисьорът Дако Даковски – предлага на малката Силви роля на ученичка във филма „Под игото“. Така се събужда мечтата ѝ да стане актриса. Малко след това семейството се мести във Франция и независимо от първоначалните трудности да се адаптира към новия живот и да научи френски език, тя се превръща в една от най-популярните и влиятелни изпълнителки на движението „йе-йе“ във Франция – попкултурно течение от 60-те години. Характерна е с енергичните си сценични изяви, танци и хореография, както и с ярката си артистична личност.

„Ако някой ми зададе въпроса коя съм, в дълбините си аз съм българка – потвърждава Силви. – Нося всичките белези на славянското и моят характер е многолик, но дори пътувайки по целия свят, оставам свързана с този нежен и дълбок елемент. Не съм забравяла българския език, на 8 години ми се наложи да науча френски, който не е особено лесен, и се превърнах във французойка. В България обаче се научих да обичам и да разпознавам това, което ми липсва.“ През 1968 година Жан Рьонар и Пиер Дьоланое създават песента „La Maritza“. Музиката ѝ е носталгична, а в нея се пее за тъгата по напуснатата родина. 

„Тази песен е написана за мен, тя е вдъхновена от живота ми, от свободата, от любовта – разказва Силви. – Когато я чух за първи път, усетих, че сърцето ми затрептя. Тя имаше огромен успех, а сега се завръща и в социалните мрежи. Пея я през целия си живот, тя е за моя баща, за България. Събира в себе си всичко, което съм преживяла. Дълбока и искрена, с меланхолична, но и радостна мелодия. Спомням си, когато баща ми за първи път чу тази песен и очите му се напълниха със сълзи.“ През същата година, когато излиза песента, Силви Вартан претърпява тежка автомобилна катастрофа, но малко след това се завръща на сцената.

През 60-те и 70-те години често се изявява заедно със съпруга си по това време – Джони Холидей, двамата са сред най-големите звезди на френската сцена. Изнасят ежегодни концерти и са златна двойка. Силви превзема и Италия – записва кавър на песента „Zum zum zum“, който постига още по-голям успех от оригинала. Нейните телевизионни участия във Франция и Италия са изключително популярни и заради това, че сменя  костюмите си за всяка песен, като запазеният ѝ знак си остават късите поли и ботушите тип Барбарела. През 1966 година се ражда синът им Дейвид, а бурната ѝ връзка с Джони Холидей приключва през 1980 година. Силви среща Тони Скоти малко след това. И днес двамата се гледат с голяма нежност и обич, независимо че са заедно близо 45 години.