Много неща могат да се кажат за актрисата, секссимвола, активистката за правата на животните, съпругата и красавицата Бриджит Бардо. Ние обаче ще ви разкажем за първата й любов, за човека, който направи от нея жена и актриса. Това е Роже Вадим или по-точно Роже Вадим Племянников.

Докато бил асистент на режисьора Марк Алегре (работа интересна, но слабо платена), за да си докарва пари, Вадим работел за вестници и пишел сценарии. Попаднал му брой на лъскаво дамско списание, чиято корица приковала вниманието му. Текстът гласял, че на корицата е снимана някоя си ББ. Вадим възторжено нахлул при Алегре: именно такова момиче е необходимо за новия му филм! Режисьорът дълбоко се съмнявал, но все пак поръчал на Вадим да се срещне с нея и да разузнае. Вадим взел присърце задачата и още на стълбището към заведението на първата среща двамата разбрали, че са влюбени. Стълбата, както станало по-късно ясно, водела към славата.

Девойката се наричала Бриджит Анна Мари Бардо и била само на 15. Баща й, военен в оставка, прекарвал дните си в собствената си химическа фабрика, а нощем пишел стихове. Майка й развихряла своя артистичен темперамент сред малобройната публика на семейството си. В детството си Бриджит, по прякор Бобо, страдала заради късогледите си очи и изпъкналите едри зъби. Спасение намирала в танците - още на 12 издържала конкурс и постъпила в Националния институт по танци при най-известните майстори. Макар че скоро скъсала с танците, тези уроци й дали леката и грациозна походка, която камерата толкова обожавала.

Майка й решила да открие собствен магазин за шапки на Рю де ла Помп, а в качеството на манекенка се вживяла самата Бобо, която се въртяла с балетни стъпки и шапка на главата сред стойките. Именно там я забелязал стилистът на списанието и така тя попаднала на корицата. Родителите й били против и Бобо изпаднала в истерия. Затова измислила псевдонима, превърнал се по-късно в легендарна абревиатура.

Поканата на Алегре да участва във филма му предизвикала семейна буря. Само дядо й се застъпил със знаменитата фраза: „Ако на едно момиче му е писано да стане курва, то ще стане и без киното. Ако не му е писано, никакво кино не е в състояние да я превърне в такава." И така я пуснали на пробни снимки. В мемоарите си Бардо пише за първата си среща на снимачната площадка така: „Вадим нищо не говореше, но ме гледаше така хищно и ме плашеше, и привличаше едновременно, чувствах, че не съм на себе си." А Видим описва същия момент така: „Най-много ме поразиха стойката и походката й. А също и тънката й талия. Царствено изправената глава. И особеният й маниер да наблюдава хората." Започнали да се срещат тайно, Бриджит бягала от училище, защото школата на Вадим й се струвала къде-къде по-важна. Родителите й научили за връзката й и се наложило да покани Вадим вкъщи. Любимият предизвикал шок: дългокос, небрежно облечен, говорел разни странни неща и бил без постоянна работа. Бриджит го защитавала от все сърце: той е талантлив, ние се обичаме, баща му е бил дипломат! Семейният съвет не се трогнал и решил да я прати някъде по-далече, например да учи в Англия. Малко след това, когато родителите й отишли на театър, Бобо включила газта и сложила глава в печката. За щастие спектакълът бил отменен и родителите се върнали скоро, преди да се е случило нещастието. Това ги накарало да капитулират, като поставили условие - никакъв брак до навършване на пълнолетие и никакъв секс! Последната забрана закъсняла безвъзвратно. Бриджит вече успяла да забременее и да направи аборт в Швейцария. Но родителите никога не узнали за това.

За да издържа бъдещото семейство, Вадим постъпил на работа в „Пари Мач", а Бриджит приемала всички предложения за снимки. На 20 декември в кметството на 16-и окръг бил регистриран брак на Роже Вадим и Бриджит Анн-Мари Бардо.

Първите години от брака им били много трудни. Тогава, спомня си Бардо, „ние страшно мизерствахме." Живеели в ужасна квартира от две стаи без всякакви удобства. „Нищо не ни вървеше. Ние понасяхме неприятните последици от липсата на пари: безнадеждността, всекидневната рутина и абсурдните скандали за дреболии", пише Бардо. Тя се снимала в евтини филми-еднодневки, правила снимки за списания, а Вадим пишел сценарии и статии и образовал своята Бри-Бри. Един от сценариите написал специално за нея. После узряла идеята да я снима сам като режисьор, а приятелят му да намери пари. Парите не стигнали и затова във филма тя е боса, в евтина раздърпана поличка по прашните улици на провинциалното градче Сен Тропе. Изсветлили й косата, но за професионален грим и прическа пари не стигнали, затова тя изглежда точно като момиченце, което само се е гримирало несръчно. За партньор на Бриджит бил избран никому неизвестният Жан Луи Трентинян. Още една звезда, открита от Вадим - той го намерил в малък театър и бил поразен от неговото изразително лице и мъжка харизма. Бриджит го намразила от пръв поглед, но докато вървели снимките, тази неприязън се превърнала в страст. Вадим усещал, че я губи.

„Бързо забелязах как между тях се ражда симпатия и любов. Оставих се на течението." Реалната любов вдъхнала живот на екранната и филмът „И Бог създаде жената" се пръвърнал от обикновена история за любов и измяна в култова лента за свободата на чувствата. Бриджит Бардо пише в мемоарите си: „С Вадим вече живеехме като брат и сестра. Аз оставах безкрайно привързана към него, той ми беше опора, приятел, семейство. Но не възлюбен. Отдавна бях изстинала към него. А към Жан Луи изпитвах истинска страст..."