Когато филмът излиза на екран, произвежда ефекта на взривена бомба, за което нито Вадим, нито Бриджит са готови. Самият Вадим се удивлява: „Казват, че съм искал да покажа образа на типичната девойка от 50-те години, но това не е вярно. Аз исках да покажа особена девойка, с особен харектер, а не някакъв обобщен образ. Тези сцени, които се окачествяват като смели и провокационни, на мен ми се струват изтъркани и бях много удивен, че изведнъж се появиха проблеми с цензурата. Струваше ми се, че грешката на филма са баналностите, а не някои волности."

Въпреки разминаването с критиката Вадим е признат за режисьор на десетилетието, а Бардо става звезда за една нощ. Нейната героиня Жюлиет се превръща в знаме на сексуалната революция - смела, свободна жена-дете, безгрижна и необуздана, която сама избира кого и как да обича, готов образец за подражание от двете страни на океана. Френските вестници пишат, че Бардо е тема на 47 от 100 разговора, а младите жени започват да се обличат като нея, да имитират свободно пуснатите й коси, привързани с лента, и нацупената й полуусмивка.

Бракът на Вадим с новата икона на киното се разпаднал, но двамата продължили да работят заедно. Добрите им отношения се съхранили до смъртта на режисьора. ББ винаги можела да му се обади, да му поплаче на рамото и да му поиска помощ. Разделяйки се и с Трентинян, тя се хвърля с главата надолу във водовъртеж от любовни романи, които й спечелват славата на най-мощната европейска сексбомба, най-желаната жена и жива легенда на киното.

Прав бил Вадим, предричайки й славата на недостижима мечта за мъжете. След като ББ се жени за актьора Жак Шарие през 1959 г., партньора й в „Бабет отива на война", хиляди французойки копират сватбената й рокля: на ситни бели и розови карета, с панделка от английска дантела. Дори Джон Ленън искал от първата си жена Синтия да прилича на Бриджит.

Митът ББ владее въображението и умовете цели 20 години - небрежно разбърканите руси коси, опушените очи с плътна черна линия, маниерът да издува устни... Бриджит се уморила от този мит преди другите и през 1973 г. напуска киното, посвещавайки живота си на закрилата на животните. Един от малкото хора, останали в новия й живот, е Вадим. След неговата смърт тя признава, че не го е оценявала справедливо преди развода: „Чак след това разбрах колко щедър и добър човек е. Мек и елегантен. Умен и съблазнителен. Той никога не излиза от кожата си. Истински джентълмен - и по същност, и по поведение."