Най-сладкият момент на всички празници е утихването след голямата врява, голямото ядене и пиене, големите партита, голямото коментиране на тия, дето ги дават по телевизията и „ги пишат“ по вестниците, голямата размяна на подаръци, големите вълнения, големите цели да се обадиш на всички роднини, които не си срещнал, по списък и да ги изслушаш с търпение и уважение. Най-сладка от всички, ако е възможна, е голямата тишина след този тайфун, в която можеш да направиш нещо, което ти се прави само на теб.

В този момент аз посегнах към Берлускони. Тоест към първата му в света официална биография. Купих си я на Панаира на книгата през декември, от щанда на Сиела. Излязла е в края на есента у нас и още в 31 страни по света, на три континента, преведена е на 19 езика. Това, което ме накара да я предпочета пред останалите книги за най-дълго управлявалия премиер на Италия е, че за разлика от другите, събрани от медийни разкази, тази книга е базирана на 100 часа лични интервюта с Ил Кавалиере, на разкази на хора от най-близкия му кръг приятели и политически сродни души, изложени паралелно с медийния му образ, скандалите, съдебните дела, гафовете му.

Написана е от Алън Фрийдман - мастит американски журналист, писател и медиен шеф. Той е работил в администрацията на Джими Картър, във в-к Financial Times в Лондон, продуцирал е и е водил предавания по американски и италиански телевизионни канали, работил е за пиара на правителството на Малайзия. Огромен професионалист, който тръгва с амбицията да разкаже за Берлускони, заснемайки на видео своите разговори с него подобно на прочутите интервюта на Дейвид Фрост с Ричард Никсън. Фрийдман е първият журналист, на когото Берлускони се доверява за историята на своя живот, подписва споразумение, че финалната дума върху текста ще бъде на автора и го приема във вилите си, в офисите си, в съблекалнята на Милан.

Разказът за Ил Кавалиере започва с думите на Владимир Путин – най-близкият му приятел световен политик, който приема Фрийдман в кабинета си в Кремъл. Минава през детството на Берлускони, Салезианския колеж, където е учил за радост на осемте монахини, негови лели и братовчедки. Проследява израстването му в бизнеса от първите жилищни комплекси, които издига и с които налага съвсем различен начин на живот и стандарт в Италия, през създаването на собствени телевизионни канали и революцията в развлекателния жанр, която предизвиква в своята страна. Присъства и личният му живот с двете му съпруги и петте деца. Коментират се всички скандали, свързани с името му, всички дела, на които е подсъдим, всички негови гафове. Сред най-интересните моменти в книгата е погледът зад кулисите на световната политика. Личните приятелства на Берлускони освен с Путин (техните вечери на домашно приготвени от Берлускони спагети и организирани от Путин зимни разходки в тайгата), и с Джордж Буш, Муамар Кадафи, Михаил Горбачов. Отношенията му с Ангела Меркел и Никола Саркози. Срещите на Г8 и Г20 и логиката на взимане на решения на световната политическа сцена. Много ясно е откроен зародишът на конфликта, който провокира траурния 13 декември в Париж, бумерангът, чието завръщане се случи в началото на тази зима. Най-ценното на книгата е точно присъствието на Берлускони – на фона на огромните пластове, които е разместил в културата, бита и начина на мислене на своите сънародници и в световната политика, той обръща всичко на смях. Включени са негови вицове, номера, „оригинални хрумвания“.

откъс:

Общо 110 чуждестранни кореспонденти получиха акредитация за процеса „Бунга-бунга” в най-голямата зала на миланския съд. „Си Ен Ен”предаваше наживо. „Ал Джазира” и „Би Би Си” също бяха там. Както и „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон поуст”, "Льо Монд”, „Дер Шпигел”, „Либерасион”, „Ел Паис” и много други. Пред съда множество паравоенни карабинери, екипирани с каски, палки и щитове бяха нащрек, докато привържениците на Берлускони се изправяха пред лагера на противниците му. Протестиращите крещяха „Бунга-бунга”, а почитателите му пееха неговия неофициален химн „Слава на Бога за Силвио.” В съдебната зала, в парада от 200 свидетели бяха включени 33 предполагаеми проститутки, както и холивудската звезда Джордж Клуни, който щеше да даде показания, понеже бил казал, че е разговарял с адвокатите на Берлускони и ще е щастлив да свидетелства. Клуни разкри, че е прекарал една вечер в дома на Берлускони в Рим, която той описа като „едно от най-впечатляващите събития в живота ми.” Клуни сподели, че бил заведен до спалнята, за да види леглото, в което е спал Владимир Путин, а после бил помолен да остане за вечерно парти.

Отново сме във въпросната стая в Аркоре. Берлускони се усмихва приятно, когато бива запитан за Джордж Клуни.

- Джордж Клуни дойде на едно вечерно парти, което организирах в Рим и после е споделил: „Присъствах на една вечеря и много се забавлявах. Домакинът беше очарователен, но нямаше никаква „Бунга-бунга”. Разбира се, че нямаше, защото „Бунга-бунга” беше самото вечерно парти.

Берлускони обича да изговаря думите „Бунга-бунга” с шеговит басов тон, толкова дълбок, че напомня Луис Армстронг, който казва: „Бооонгааа-Бооонгааа!” Той обяснява произхода на този термин, излязъл от някакъв стар виц, който има общо, разказва Берлускони, с бившия му приятел, починалия либийски диктатор Муамар Кадафи.

- Кадафи непрекъснато настояваше да посетя Либия за ежегодната церемония „Крал на кралете.” Не успявах да го направя, понеже имах много важна работа и той ме помоли да изпратя двама делегати. Аз го направих. И точно тук започва историята – разказва Берлускони. – Тези двама делегати биват пленени от най-бунтовническото племе в Либия. Вързали ги за един стълб в средата на селището и изиграли около тях един племенен танц. Хората от племето издавали странни звуци и единствената дума, която те успели да разберат била: „Бунга-бунга”. Танцът свършил, племенният шаман се приближил до Чичито, единия от делегатите и го попитал: „Какво предпочиташ: да умреш или „Бунга-бунга?’” И както всеки друг изправен пред лицето на смъртта би сторил, той избрал „Бунга-бунга.” И всички войни от племето му направили „Бунга-бунга.”... Шаманът се приближил до другия ми служител, Бонди, и го попитал: „Какво искаш - да умреш или „Бунга-бунга?” Бонди, след като видял какво се случило с приятеля му, казал: „Смърт!” Шаманът казал: „Добре тогава, така да бъде, но преди това - малко „Бунга-бунга!” Това е вицът, от който започна всичко – завършва Берлускони, смеейки се от сърце. Той се плъзга покрай дългата маса, почти с валсова стъпка, посочва към коледната украса и казва, че утре вече ще има поне 36 гости на вечеря.

Спира пред една изключителна картина от времето на зрелия Ренесанс, нарисувана в стила на Леонардо да Винчи. Тя е поставена на триножник и е в луксозна рамка от позлатено дърво. Поразяващото в нея на фона на контекста на тази прочута стая е, че нарисуваното момиче е отчасти голо. Бледите му, пастелни гърди са напълно открити.

- Това е Мона Лиза от школата на Леонардо – казва Берлускони и млъква за момент. А после, все едно не успява да възпре смешката, продължава: - Бях обвинен, че аз съм я съблякъл.