Наскоро прочетох безумното изявление на един журналист, че Кристо е „ловък занаятчия”, който „опакова нещо” и че е признак на ментална деменция да наричаш този човек гений. Въпросният журналист лудо се кахъреше, че „софийската снобария” само „ахка и охка” около работата на Кристо. И всякакви подобни глупости.

Моля, отидете на тази изложба в Софийска градска галерия! Тя продължава до средата на ноември. Аз отидох преди няколко дни и между другото, ако трябва да съм честна, също отидох с идеята, че това е изложба за сноби, просто защото явно някога някой като горепосоченият журналист ми е насадил подобна нагласа към този голям български художник. Върнах се, изпълнена с възторг. Макар че съм тотален лаик що се отнася до изобразително изкуство и определено не съм си прекарвала свободното време в галерии. Обаче това, което видях на изложбата на Кристо, ме забавлява, зарадва, и стресна, и очарова. Честно.

Разбира се, че съм чела много за Кристо и съм виждала снимки на опакования Райхстаг и някои други от инсталациите, които той и неговата любима жена Жан-Клод са правили, обаче сега за първи път видях точно за какво става въпрос.

Ето какво лично мен ме впечатли най-много:

1. Колко възхитително подхожда на 20 век идеята да се Опакова Всичко! Да опаковаме във Века на опаковките – това е гениално проста идея! Ако посетите изложбата ще видите колко странни са тези Кристови опакования – те хем скриват обекта, хем в същото време разкриват формата му, показват я в много по-изчистен вид, изваждат я наяве. В същото време опакованите древногръцки статуи изглеждат по съвсем различен начин и определено има елемент на надграждане – супер интересно е!

2. Идеята за „опаковане” носи в себе си идеята за пътуване, пътешествие, приключение – дори когато става въпрос за мост, или сграда. За мен тази изложба има номадски дух, носи ми усещане за свобода и това изключително ме вълнува. Допреди да видя с очите си графиките и скиците на Кристо за мен той беше някой, който се взима изключително насериозно, вечно сърдит на родината си и т.н. Обаче сега видях, че през всичките тези години той и Жан- Клод страстно са се забавлявали с това, което правят. Тоест тотално се стопи предразсъдъкът ми, че това са хора, увлечени от „грандомански” проекти. Видях нещата по съвсем друг начин и това бе най-голямото ми лично откритие.

3. Колко превъзходен е изборът на материите, с които са опаковани например алеите в Джейкъб Лууз Парк в Канзас сити! Получило се е нещо като гигантски всепокриващ разлив на маслени бои! Или пък инсталацията с опакования "Понт Ньоф” – най-старият мост в Париж. Под светлините на уличното осветление виждаш колко съвършено е структурирана материята, обгръщаща този мост, как е съобразена и с градската светлина, и с осветлението и как в същото време, на дневна светлина, изглежда като извънземно, чуждо тяло. А фантастично опакованото призрачно стълбище! Влюбих се в него. Това са приказки – готини, смешни, различни. Не чувстваш грам скука. Поне с мен беше така.

4. Отидете, вижте сами, със собствените си очи и собствените си сетива. Не е „снобария”, как може... Това е велика и чудесна игра! Ще ми се много, много хора да отидат на тази изложба, защото това е Христо Явашев и той е българин, и никой не може да изтрие това от биографията му, дори и той самият. И лично аз се гордея, че той е българин, независимо от неговото отношение към България. Благодаря за тази изложба! За мен беше чест и удоволствие!