Темата ми е по-скоро „за корицата на една EVA”, но когато става въпрос за списание корицата е нещо като кожа, така че е все едно. Мнението, което изказвам е лично мое и съвсем не съм убедена, че се споделя от всички мои колеги, и не ангажирам абсолютно никого с позицията си. Просто мисля, че имам право след като 10 години съм част от екипа на списанието, да изкажа собствената си гледна точка към един от най-често подхвърляните риторични въпроси, а именно „Точно тази ли избрахте да сложите на корицата си?!“ и „Тази жена ли давате за пример?!“

Защо повечето хора смятат, че поставяйки някой известен човек на корица, ние го даваме за пример? Когато Vanity Fair слагат на корицата си Майли Сайръс дали я дават за пример? Или Барбара Берлускони? Не вярвам. Просто няма такава логика.

Не, не даваме „тази жена“ (която и да е тя) за пример. Читателите решават кой да им е за пример и кой – не. Не ние. Всеки сам си избира моделите на следване, на подражание. Списанията не са стенвестник и не публикуват само материали за отличници и ударници на труда. Списанията, или поне случаят с EVA е такъв, разказват истории. Така както книгите разказват истории. Под друга форма, разбира се, но принципът е същият. Нима книгите предлагат само модели за подражание? Нима книгите разказват само за хора, които могат да служат за пример?

Всъщност социалистическият реализъм навремето даваше примери за подражание. Едва ли някой иска да се върнем към онзи стил на поднасяне на истории. Въпреки че може пък да има и такива хора, знам ли. Отварям една скоба. Наскоро разговаряхме с една приятелка за децата и за дрехите им за училище и тя ми каза, че дъщеричката й учи в училище, в което се изисква от децата да носят униформи и че за нея лично това е доста облекчаващо. Помислих си: Абсолютно права е! Наистина за родителите е много по-практично децата да имат училищни униформи. Само допреди 25 години обаче виехме като вълци срещу униформите. Моят випуск беше първият, за който официално бяха премахнати униформите и си спомням, че бяхме най-щастливите на света. И едни теории се развяваха как чрез еднаквите дрехи се унифицирали децата по този начин. А ето че сега изведнъж стана така, че униформата за училище е нещо не само готино и удобно, но и престижно. Странна работа!

Само че EVA не носи униформа и мисията й, поне в моите очи, не е да служи за пример. Най-малкото, защото не е списание за ученици и подрастващи, които тепърва си търсят примери за подражание и модели в живота.