Открих ги преди две години, в арт-йога студио Янтра в кв. Изток, на гърба на Руското посолство. Залата за танци е просторна, светла, с две стени с прозорци, от които се вижда гората. Тези танци ги води Надя Миразчийска. И когато я погледнах, все едно я бях познавала винаги. Усетих колко е силна. Много красива, зеленоока и червенокоса. Може би някога е била индианка някъде в Перу. А сега е актриса, танцьорка и магьосница. И македонка. Майка и древна шаманка едновременно. Танцува и хем е тук и сега, хем оставя зад гърба си неща от миналото, а други понася напред, свързва се с предците си, със земята, играе си със стихиите, завихря ги около себе си и ги разпръсква. С нея танцът е свещенодействие, общуване със себе си и освобождаване. Минава през всякакви ритми, раздвижва сърцето, разкършва рамената, отпуска ханша. И те учи да рисуваш с тяло. И всеки път преживяваш нещо различно.