В началото на моноспектакъла чувам фалцетни смехове. Още не се е случило нищо. Оглеждам се. Няколко момичета се смеят с оня смях, дето казва: „Харесвам те“ или „Аз съм ти фенка“, или... Димитър Живков, актьорът, излиза на сцената в 21 ч., както е обявено. Декорът е семпъл – един параван и осветление. А ние, тоест публиката, седим на пластмасови столове в Парка на Военната академия. Прекрасен парк! Студено е, въпреки че е 19 юни. На театър между капките, а не под звездите, се шегува една приятелка. До преди малко валя, аз обаче съм любопитна. Каква пък да е тази чак комедия на сезона – така е обявена.

На сцената седи въпросният Димитър Живков. Миналата година взе Аскеер за изгряваща роля за същия този свой авторски моноспектакъл, но да си призная го гледам за първи път. Започва един монолог, леко. Съвсем леко, в тишината. Героят му репетира реч, която ще изнася пред собствената си компания. После говори със секретарката си – малко надут, малко обикновен, малко... нищо особено. Обаче се чува глас, явно вътрешният му глас. А после същият този герой от офиса минава от другата страна на огледалото на паравана... И леле!
Не разбрах кога са отлетели двата часа. Беше се стъмнило напълно, само една улична лапма блестеше някъде далече на улицата вляво. Смях се със сълзи, почти плаках, на моменти на гърлото ми засядаше твърда буца и въобще не можех да я преглътна. После очите ми бяха изсъхнали, защото май бях забравила да мигам от  вълнение. Накрая актьорът се поклони като част от многото герои, които изигра, и каза няколко много топли думи, семпли думи. Беше фантастично! Всяка дума, всяко движение, всеки образ, всяка история, всяко чувство в моноспектакъла си бяха на място, абсолютно дълбоки и смислени, абсолютно вълнуващи, много човешки.

Колко е необходимо за добър театър? Голяма сцена или сложен декор, хиляда артисти и статисти, драматична музика или префърцунен автор, или пък сложен за разбиране режисьор? Всички вчера в Парка на Военна академия се убедихме – нужен е талантлив актьор. Толкова! Един беше достатъчен, за да ни разходи където си поиска, както си поиска и да ни остави трайния вкус на качествено преживяване. Даже склоних да го гледам във Волпоне в ролята, която преди брилянтно играеше Андрей Баташов.

Браво и на Артишок – компанията, която организира София Моно – фестивалът на моноспектаклите, който гледаме вече за трета година в столицата – за великолепната идея за театър в парка и за всички истински качествени и стойностни артисти, чиито изяви продуцират!