Ако има Рай, той изглежда така. Още първата вечер, в която пристигаме, спира да вали и на небето се показват не една, а две дъги – двоен знак, че тук се случват чудеса. Първата сутрин се будим от песен на птички. Отварям вратата на стаята и на фона на гледката към басейна на перилата на терасата са кацнали две, които наистина дават най-прекрасното от себе си, пеейки. Гнездото им е над стълбите по пътя към басейна. Отляво виждам морето - невъзможно аквамаринено, преливащо рязко в сапфирено синьо. Отдясно е ярко бледозелена планина с два пирамидални връха. Освен птичките се чува шум от море. Плажът е на пет минути път пеша. Покрит с бели камъчета и прозрачно море и осеян с палми. След разходка лягаме на едни шезлонги, част от кафене, да си починем. Барманът ни гледа дискретно. Пристига и ни казва, че ако искаме само да си починем, можем да го направим. Решаваме да си поръчаме фрапе. Бялата ми плажна кърпа остава бяла и след като съм лежала върху нея на пясъка в продължение на три часа. Всички хора от обслужващия персонал на хотела са любезни и внимателни и даже някои от тях учтиво говорят на български. Следват пет майски дни спокойствие. Разказвам ви за полуостров Касандра на Халкидики в Гърция и си мечтая за подобни красиви оазиси и на Черно море, което е на същото разстояние от София. И ако човек иска чистота, красота и спокойствие, къде би избрал да отиде?