Един ден Денис се появил във фермата със... самолет. Бил на върха на щастието. Разказал й, че решил да се опълчи на съдбата, която на няколко пъти му показвала съвсем демонстративно, че не трябва да лети. Изкарал курсовете за пилот и си купил собствен самолет. Пак се забил в клоните на някакви дървета, но не се отказал и този път съдбата се отказала да спори с него. Той изпратил самолета си с кораб в Африка, защото най-много от всичко искал да лети заедно с нея, Карен. И полетели.

Според Бликсен моментите, в които двамата се носели в африканското небе, току под фантастичните му облаци, били най-силните в живота й и нищо преди и след това не можело да се сравни с тях. Нарича ги „победата на марионетките“. Тогава обаче дори не подозирала колко крехка, колко скоротечна е тази победа. Само няколко месеца по-късно, през май 1931 г., Денис катастрофира със самолета си и загива на място. Тленните му останки са върнати на Карен. Тя го погребва на хълма Нгонг, където и до днес има негова мемориална плоча, а според местните масайски легенди точно там непрекъснато обикалят лъвове и сякаш пазят.

Вече нищо не може да задържи Карен в Африка. Скоро след смъртта на Денис тя продава фермата си и се връща в родния си Рунгщед завинаги. Наема си една секретарка и една домашна помощница и се отдава на писане. Първо издава сборник кратки разкази, наречен „Десет готически истории“, подписан отново от Исак Динесен. Книгата се превръща в бестселър, а през 1937 г. излиза „Отвъд Африка“ - романът на сърцето и на живота й. Подписва го като Карен Бликсен и тогава става ясно, че онези смущаващо еротични и поетични разкази, са писани всъщност от жена. Светът обаче вече е готов да понесе това.

Карен никога повече не се омъжва и няма деца. Затова пък през 50-те и 60-те е близка приятелка с едни от най-големите писатели – Хемингуей, Капоти и Артър Милър. Два пъти е номинирана за Нобелова награда, но нито веднъж не я печели. Когато през 1954 г. Ърнест Хемингуей я получава за романа си „Старецът и морето“, той казва, че наградата всъщност принадлежи на Карен Бликсен.

Тогава обаче тя се чувства толкова зле – един от многобройните й флиртове със смъртта – че когато я питат какво мисли за думите на Хемингуей, тя отговаря: „Вече не принадлежа към този свят. Виждам колко е прекрасен, но не съм част от него. Рея се като чайка в небето...“ Или може би като малък двуместен самолет под африканското небе?

Карен Бликсен умира осем години след като произнася тези думи. В един момент тя просто спира да се храни. Някои лекари смятат, че всъщност тя е страдала от форма на анорексия. Домовете й в Рунгщед и в Кения днес са превърнати в музеи.