Тогава в семейството се случва едно събитие. След дългогодишно пребиваване в Африка в Дания се завръща един от чичовците на Брор. Карен дава вечеря в негова чест. Тя винаги е била превъзходна готвачка и храната е другата й обсесия освен секса и книгите. (Един от най-хубавите филми, посветени на готвенето и храната - „Угощението на Бабет“ - е създаден именно по разказ на Карен.) На тази вечеря чичото цяла вечер – от супата до кафето с коняк – разказва своите африкански истории и всички слушат безмълвно. Именно тази вечер се ражда идеята новото семейство Фон Бликсен да си купят ферма с кафеена плантация в Африка, да заминат да живеят там и да станат производители и търговци на кафе.

Така и става. Събират пари и от двете семейства и купуват ферма в планините на Кения, близо до Найроби. Съпрузите са изпълнени с вълнение. За Карен това е първото голямо приключение в живота й, а за Брор – най-голямото. Заминават за Найроби през 1914 г.

Няма нужда от период на адаптация. Карен прегръща Африка и Африка я прегръща от първия й миг на новия континент. Тя – момичето от студения, мрачен Север – изведнъж се оказва все едно на друга планета. Всичко й е възхитително чуждо! И цветята, и растенията, и животните, и птиците, и облаците, и небето дори. А какви облаци, какво небе! Карен сънува променящото се за секунди небе над Африка през целия си живот.

Най-силно обаче тя се влюбва в масаите и сомалите, които са прислуга във фермата. Красиви, благородни, мъдри, смели хора! Те я учат да приготвя типичните африкански ястия – фъстъчена супа, ямс на фурна и прочие странни рецепти. Започват да разработват плантацията, но скоро Брор се отдава на лова. Изчезва за седмици наред, след това се връща за няколко дни и отново заминава. Плантацията е последната му грижа. Карен движи всичко около нея.

Един ден след поредното изчезване на Брор Карен се разболява. По кожата й се появяват обриви. Поставят й диагнозата „сифилис“. Карен няма съмнение кой й го е предал, в живота й до този момент има само един мъж. Тя, разбира се, чува всичко, което се говори за Брор. Как ловната му палатка разполага с двойно легло, защото няма жена, която да му откаже. Как бил зашеметен от африканките, но не защото са мъдри и прочие. Сифилис!

Предписват й единствените лекарства, които в онези години се борят с болестта – живак и арсен. Смята се, че всички по-нататъшни здравословни проблеми са резултат от бруталното натравяне на кръвта й с тези отрови. На практика тя се „лекува“ с арсен през всичките 17 години, които прекарва в Африка. Когато започват болките в стомаха, й откриват язва, започва да взема и болкоуспокояващи. И пуши като комин.

Никой не разбира обаче защо не подава молба за развод. Дори сякаш още повече се привързва към мъжа си и непрекъснато се хвали колко грижовен е той. Как й пълни ваната всяка вечер, а после й прави масажи...