Междувременно фермата върви зле. Реколтите са слаби и лоши, но Карен продължава да упорства, дори работи наравно с масаите на плантацията. Вярва, че нещата ще потръгнат, но на практика все повече и повече затъват в дългове. В Америка и Европа по това време се вихри Голямата депресия и в един момент дори за роднините на Карен става все по-трудно да им пращат пари. Точно тогава, през 1918 г., в живота на баронеса Карен фон Бликсен влиза Денис Финч Хатън.

На пръв поглед той е същият нехранимайко като собствения й съпруг. Запознават се на парти в местния клуб. По онова време Африка е пълна с всевъзможни авантюристи от Европа и Америка, дошли тук да печелят и прахосват пари и време. Финч Хатън е от благородническо потекло. Баща му има сериозни инвестиции в мини в Австралия, а майка му е адмиралска дъщеря. Завършил е Итън с небивал успех. Не толкова в учението, колкото сред състудентите си. Години наред в Итън се разказвали легенди за него. Как се хванал на бас и си заложил косата, а след като изгубил баса и се обръснал нула номер, косата му никога повече не пораснала. Измислял вицове и бил най-добрият разказвач на истории. И бил шампион по крикет, голф и футбол. Въобще Финч Хатън бил номер едно и имал съответното самочувствие. До момента, в който среща Карен Бликсен обаче, въпреки че бил вече 7 години в Африка, никой не бил чувал за негова любовна история.

Първоначално Денис станал семеен приятел на Фон Бликсенови. Още когато за първи път посетил плантацията им, той се засмял и казал: „Че кой сади кафе на тази надморска височина! Плантацията ви е обречена.“ Впоследствие се оказва прав. По време на дългите ловни отсъствия на Брор, Денис и Карен стават изключително близки. Той й разказва как винаги е искал да бъде пилот, но съдбата все го отклонява от мечтата му. Дори по време на войната тренирал за пилот, но си счупил крака и пак му се разминало. Тя му разказва за родната си Дания, по която понякога силно тъгувала, за марионетките, за разказите си и за... сифилиса. Според някои от близките приятели и дори от биографите на Карен Бликсен, Денис Финч Хатън е отговорил на нейната откровеност със същото и й е доверил нещо, за което в крайна сметка никой няма категорични доказателства, а именно – че е бисексуален и дори че всъщност предпочита мъже.

Карен за пореден път се почувствала марионетка в ръцете на съдбата. Тя била влюбена в Денис, но какво може да се получи между сифилитичка и хомосексуалист. Шах и мат. Вярно, че след първия положителен тест, вече две години изследванията показвали, че е чиста. Но също така било вярно, че според лекарите тази болест никога не изчезвала напълно, след като веднъж си се заразил. Освен това Денис бил изключително свободолюбив. Заминавал и се връщал, когато му скимнело, без въобще да й се обажда. Точно като мъжа й. Но когато били заедно... Нищо не можело да се сравни с тези моменти. Били сродни души, едно цяло. Без обещания, без клетви, без изисквания. Непрекъснато се питала защо точно на нея й се случват подобни неща, но дълбоко в себе си Карен разбирала отговора – защото била достатъчно силна, за да ги понесе. И защото имала своето скрито оръжие – перото. От опит знаела, че дори най-голямата скръб може да бъде преодоляна, ако успееш да я разкажеш върху лист хартия. И била сигурна, че един ден ще го направи.

През 1925 г. Брор поискал развод на Карен и тя му го дала. Между тях от дълго време нямало нищо и той почти не се прибирал във фермата. Финч Хатън не бил фактор в този развод. Брор се прибрал в родната Швеция и тозчас се оженил повторно, а фермата в Кения с всичките й дългове останала за Карен. След развода Денис се преместил да живее при нея, но продължавал да изчезва, когато си поиска и без да дава обяснения. През това време по думите на писателката тя е направила два аборта от Финч и това признание още повече обърква представите за същността на тяхната връзка.

Денис организирал сафарита за богати и известни, пътувал, търсел клиенти. През това време тя се отдала на училището за децата на масаите, което сама създала и ръководила. Веднъж им прочела няколко стихотворения. За първи път те чували римувана реч. Искали още и още, като я молели: „Хайде, говори така както вали дъждът“ - така наричали те римите.