Датската писателка Карен Бликсен, популярна с псевдонима си Исак Динесен, е автор на много и великолепни кратки разкази и няколко романа. Световна известност обаче й носи автобиографичният роман „Отвъд Африка“, продаден в над милион и половина копия и превърнат от режисьора Сидни Полак в един от най-романтичните филми на всички времена („Отвъд Африка“, 1985, с Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в главните роли). По това време Карен вече не е между живите. Тя умира на 77 години в родния си дом в градчето Рунгщед, близо до Копенхаген. Причина за смъртта? Недохранване.

Дълги ръкавици и задължително шапка – Карен никога не се появява без любимите си два аксесоара. На 66 години е, лицето й е изпито, очите – хлътнали, тежи 45 килограма, съвсем скоро е претърпяла две тежки операции, при които е отстранена една трета от стомаха й. Италианската журналистка я гледа с огромно, наивно любопитство. Седят в красиво кафене в центъра на Рим. Горещо е, а небето е толкова, толкова синьо! И това уханно италианско еспресо! Ароматът на кафе винаги напомня на Карен за Африка. Всичко в момента й напомня за там. Африка - нейната неизлечима болест.

Госпожицата журналистка я пита защо не дава интервюта. Карен пали цигара. Така и не се научи да общува с хората без посредничеството на цигарите. „Защото, дете мое, аз съм много болна. След операциите щях да умра, наистина. И всички искат да им разказвам за това колко приятно е да умираш.“

Да, Карен Бликсен е много болна. Цял живот умира. Но в крайна сметка винаги оцелява. Все си повтаря думите на парижкия лекар, който я оперира: „Ти си умна жена, Карен! И най-умното, което можеш да направиш е да преживееш тези две операции.“ Е, преживя ги. И сега какво? Пак не може да се храни.

„Разкажете ми за Африка“, подканя я с ведър глас журналистката срещу нея. Прилича на марионетка – някой иска от нея да получи отговори на въпросите си. Карен винаги е била обсебена от идеята за марионетките. Първо, защото това са единствените й играчки като дете. И второ, защото по-късно разбира, че човешкият живот много прилича на този на марионетките. Мислиш си, че ти движиш ръчичките и крачетата си, но в един момент разбираш, че не е така. Над теб винаги е надвиснала тъмната сянка на кукловода, който знае сюжета и неумолимо те води към края на историята по точно определен път. Карен винаги е била голяма фаталистка. „Африка! Откъде да започна?!“, въздъхва тя.

Никога не й е и минавало през ум, че ще види Африка. Карен е момиче от много богато, но не благородно семейство, а в края на XIX век (тя е родена през 1885 г.) това е особено важно. Баща й Вилхем Динесен е бивш военен, по душа обаче е авантюрист. Когато тя е съвсем малка, той заминава за Америка, за Уисконсин и се установява да живее сред индианците. Става ловец, а впоследствие – търговец на кожи. Когато се връща в Дания, дори написва книга за преживяванията си - „Писма от Големия лов“. Майка й Ингеборг е много добре образована и еманципирана – тя остава в историята като първата жена в Дания, избрана за градски съветник. Когато Карен е на 10, баща й, нейният герой, се самоубива. Болен е от сифилис и се е страхува, че ще полудее. В онези години сифилисът е онова, което днес е СПИН. Тогава Карен не знае, че тази болест ще преобърне и собствения й живот.

Карен обожава книгите и особено след смъртта на баща си се затваря напълно в техния въображаем свят. На 15 години вече е прочела целия Шекспир. Като ученичка тя е много влюбена в Ерик - един от братята близнаци Фон Бликсен, нейни втори братовчеди. Брор и Ерик фон Бликсен обаче са с благородническа титла и въпреки че са роднини, тя винаги чувства пропастта, която ги дели. Един от първите си разкази, Карен посвещава на Ерик. Тя пише истории от съвсем малка и ги дава на баба си да ги чете. Само че с този разказ има проблем – не иска никой да разбере, че тя го е писала, за да не стане ясно в кого е влюбена, и затова, съвсем по детски, сменя първото си име. И вместо Карен Динесен, се подписва Исак Динесен. Мъжко име – нали при Шекспир много често жените се преобличат в мъжки дрехи. И освен това го има в Библията. Баба й се усмихва, като вижда името на „автора“, и й казва: Колко интересно! Исак означава „смях“. Повече не обсъждат въпроса.

На 28 години Карен е все още скандално неомъжена за времето си. Вече е публикувала някои свои разкази, подписани от Исак Динесен, разбира се. И всички смятат, че става въпрос за мъж.

На 29 години, както е влюбена в Ерик, който дори не подозира за чувствата й, Карен внезапно се жени за брат му Брор фон Бликсен. В крайна сметка те си приличат като две капки вода, какво толкова. Макар че, както често се случва при близнаците, по характер са пълни противоположности. Ерик е уравновесен, мълчалив, затворен, а Брор обожава жените, компаниите и хазарта. Карен не е влюбена в братовчед си (е, поне не в този), нито той в нея. Осъзнават обаче, че между тях може да се получи нещо достатъчно приятно, удобно и полезно и за двама им. Тя получава така желаната, макар и тайно, титла „баронеса“, а той получава солидната й зестра. Освен това Карен се забавлява с Брор, той я разсмива и я изважда от затворения й свят. Благодарение на него тя открива секса и се проклина сто пъти, че е чакала толкова дълго. Всъщност през първата година от брака си тя пише много интензивно и в разказите й все по-натрапчиво се появяват еротични сцени и дори списанията, които обикновено я публикуват, отказват да пуснат някои от тях. Прекалено смели са. Дори при положение, че са писани от мъж. Ако знаеха само...