Казвал ли си му, че си бил аутсайдер в училище? Опитваш ли се да го предпазиш от това?

Родителят не може да опази детето си от някаква ситуация, може да му даде напътствия как да се справи с нея. Или ако вече се е случило нещо, да му помогне да излезе от него. Всеки иска да предпази детето си от бедствията, които му предстои да посрещне, но не е възможно. От малки съм оставил Бог да се грижи за децата ми. Не зная какво прави в училище, не мога да попитам учителката...

Не ходиш ли на родителски срещи?

Не. И да сподели учителката, то пак е пречупено през нейната призма, няма детайли. Мечтата ми е той сам да избира правилно. Начинът да се научи е чрез личния пример на родителите.

Смяташ ли, че е възможно да си се усещал аутсайдер в детството си заради ранната раздяла на родителите ти?

Не вярвам. Моят спомен е, че нямах усещане за някаква тревожност, бил съм много малък, когато са се развели. Баща ми живееше в Нигерия, което имаше много плюсове. (Смях). По-скоро това повдигаше самочувствието ми.

Сам ли пожела да живееш при него, или той ти предложи?

Не помня. Бях ходил два пъти там и много ми харесваше. Като атмосфера ми допадна. Даже не съм се замислял искам ли или не, веднага приех и заминах.

В публичното пространство твоят нигерийски период се свързва само с пушене на трева и с проститутки. Чак сега разбирам, че имаш и други преживявания.

Нигерия е много цветна държава. Три основни племенни групи плюс още не зная колко малки племена има там. Започва от тропическата джунгла и стига до пустинята – такова разнообразие. Аз съм бил само в 4-5 града.

Завърза ли там трайни приятелства, каквито се раждат обикновено в тийнейджърските години?

Скоро с мен се свърза един съученик и ме вкара в група от завършилите през 1992 г. Започнах да си припомням забравени хора, с които сме били добри приятели. Бях ги позабравил. Повечето от тях са в Нигерия, има в Англия, в Щатите... Аз като отидох там, установих, че не зная английски. Трябваше ми време, докато вляза в час и започна да общувам нормално. Камо ли да уча на английски физика, математика, история. Повторих една година тъкмо защото ми беше зле езикът.

А заниманията ти с пантомима как продължиха в Нигерия?

Тя беше тук пантомимата. Пак временно, докато ми служеше да си извинявам отсъствията в училище. В Нигерия ме вълнуваше музиката – хип-хоп, реге, рап. С приятелите ми върлувахме по клубовете. Бяхме международна банда, освен ливанците имаше унгарци, един канадец, французин и французойка, англичани. И една приятелка българка, с която баща ми ме прати да учим заедно.

Имаше ли влюбвания?

Имаше. Но моите влюбвания никога не са били споделени. Никога. Така че си бяха влюбвания и страдание.

Как се справяш със страданието, как се вдигаш, когато си наранен?

Един от начините да избягам и от носталгията, и от страданието е агресията в изкуството. Може би затова я обичам, тя ме отдалечава от тъгата. Агресивна музика, филми. Агресията ме пази да не се разруша от тъга. Във всяко изкуство – в изобразителното, например, любим ми е Йеронимус Бош. При него има буквално ненавист към човечеството. Такава ненавист откривам и у Бах. Любов към индивида и омраза към глупостта на тълпата.

Това не е ли в конфликт с религията, която изповядваш?

Не е съвсем. Защото обичта трябва да е към личността. В тълпата няма личност. Тълпата следва някого и се уеднаквява с него. Не обичам тълпата, скупчванията на хора. Затова не ходя на концерти. За сметка на това пък мога да седна и да си говоря с някого три-четири часа.