Аз харесвам книги, които ми носят ново познание.

Абе и аз, макар никога да не съм разбирал кой какво и защо подчертава. И досега ми е загадка какво хората си подчертават и какво правят после с подчертаното. Ако аз подчертая нещо, то после ще си остане там, в затворената книга, към която няма да се върна повече.

Пък ако се случи да се върнеш след време, ще се чудиш защо точно това си подчертал... Чел ли си книги по препоръка?

Май не. Имам подарени от приятели книги, казват, че много ще ми харесат. Две книги на Достоевски, които трябва да прочета и които би трябвало да ми допаднат. Стоят си така, не съм ги отварял още.

Как стигна до ортодоксалното християнство?

Виж, много от нещата, които съм прочел, са на тема религия. Така че това ми е помогнало да попречупя неприязънта си към четенето. Преди 15 години се кръстих в църква. С един приятел имахме много опит във всякакви мистични посоки, ходехме на курс за екстрасенси по едно време, на йога. След което той стана християнин и покрай него – и аз. Той ми стана кръстник във Владая в църквата. Бях занемарил църковния си живот известно време, постех, без да се изповядвам и да се причестявам. През един свой приятел, запознал се със свещеник в църквата „Св. Параскева“, пак се върнах към тайнството на изповедта. После този свещеник ми стана кум на сватбата. Кръстник на сина ми. Станахме много близки. Той е във Владая, отец Георги. Аз обаче се черкувам в една по-близка църква. Станах част от нея – „Възнесение Господне“ до румънското посолство.  Вярвам, че когато човек върви в една посока, му се дава. Поне в моя живот е така – очаквам момента, в който желанието ми да се сбъдне. В крайна сметка Бог е бил благосклонен, тъй като повече от нещата са ми се получавали, след като узрея за тях.   

Как узря за пушенето например?      

Пуша от 90-91-ва година, не от съвсем ранни години, пазих се. Като съм бил на 15, четох, че след 16 човек може да пуши и да пие, без това да е кой знае колко вредно. Пропуших си сам вкъщи, пиенето беше от келешлък. Първата цигара запалих след „Ах ,този джаз“. Понякога пуша много, понякога – не. Чак стръвен пушач да съм... Жена ми ги спря, като забременя. Аз не съм правил опити. Сигурно някакъв страх от болест би ме мотивирал да се откажа.

А защо при кръщението си в църква си променил името си?

Не съм си избирал името – родителите ми от уважение към дядо ми Кирил Тодоров Арнаудов са ме нарекли така. Аз си избрах името Филип, така са искали нашите да ме нарекат преди да се спрат на Китодар. Не вярвам, че името предначертава съдбата. Кръстих сина си Константин, първо на св. Константин, второ – то означава постоянен. По-скоро името е свързано с някакво очакване на родителите към детето им.

Искаш ли синът ти да знае какъв калпазанин си бил като малък?

Да, разказвал съм му. Смятам, че човек трябва да е откровен дотолкова, че да не смути другия. Противник съм на тайните. За мен те са свързани с някакъв кроеж или нечистоплътност. Ако си открит, всичко е наред. Със сина ми си говорим за всичко, обяснявам му какво и защо съм правил. Аз си го приемам като приятел, откакто се е родил.