РОДИТЕЛИ И УРОЦИ

Имаше ли специално посрещане вкъщи от родителите ти?

Те бяха на финала в Стокхолм и летяха за София след мен. Как да ме посрещнат, като са ме изпратили?

Баба и дядо ли са се занимавали с теб като малка? 

Да, особено баба ми Пепи, майката на баща ми. Тя беше човекът, който се пенсионира, за да може да ме води на всичко, на което имах желание да ходя. С дядо ми бяха много интересни хора, работили са във Вътрешно министерство и в посолствата ни навън. Баща ми като дете е учил във Франция и Белгия. Разказваха ми за пътуванията си в Европа. Аз дълги години живеех при тях, докато майка ми и баща ми учеха и се занимаваха с професиите си и нямаше кой да ме гледа преди да започна училище.

Какъв урок си научила от баба си?

Баба Пепи беше изключително дисциплинирана. В толкова часа се става, в толкова се ляга, в толкова се яде. Половин час по-рано се отива където трябва. Тя ме научи на дисциплина и най-вече на отговорност. Когато нещо съм поела, винаги да съм на разположение, да съм подготвена. Беше коренно различна от майка ми и баща ми. Аз много ги обичам, но те са хора на новото време. Все още с много млад дух, много непокорни характери. Рози Караславова – моят продуцент, казваше, че винаги може да познае откъде идвам – дали от баба ми или от другаде, по това как съм облечена и подготвена.

За нея да, със сигурност. Тя много ме обичаше. Знаех, че мога да й споделям всякакви неща. Връзката между внуци и баби и дядовци е много специална. Топлината, с която са ме дарили, въпреки че не бях глезено дете... Много се пазеха да не ме разглезват. Да, обгрижваха ме страшно много и съм имала абсолютно всичко, което пожелая. И играчки, купища специални неща. Имала съм невероятно детство. Но с възпитанието не е имало компромиси. Завърших с висок успех Музикалното училище „Любомир Пипков“ със специалност кларинет, което предполага доста свирене, паралелно с пеенето. Музикалното училище ми даде много...

ХРАНИ И ЧАНТИ

Разбрах, че си била злоядо дете. Сега как са нещата? Спомням си, че беше вегетарианка.

Не ми е вкусно да ям месо, по тая причина спрях, не само заради убеждения. Но знам, че с вегетарианството се помага срещу глобалното затопляне. Много се интересувам от екология и това, което ни помага да опазваме самите нас.

Без месо можеш, а без какво не можеш?

Аз съм с ниска кръвна захар и гледам винаги да имам нещо сладко в чантата. И в колата най-вече.

Не си много редовна с храненето изглежда.

Не съм, защото не знаеш какъв ти е графикът. Може да трябва да си в телевизията в 8 сутринта. После тичаш другаде. На интервю и на запис няма как да ядеш. Колкото и да е неприятно, аз се храня в колата, докато шофирам. Гледам да ям колкото да мога да издържа, да имам енергия. Иначе толкова обичам да ми е вкусно. Нищо общо с това, което бях като дете. Тогава да ям ми беше най-омразното нещо. А сега е едно от най-любимите ми. Обичам много средиземноморската кухня. Напоследък харесах кухнята на Израел. Бях много впечатлена и от латвийската кухня. Латвия беше част от турнето за представяне на песента преди Евровизия. Много обичам цвекло, а там го правят на супа, на салата.

В Швеция на каква диета беше?

Ядяхме страшно много суши, направо прекалихме. До хотела имаше суши ресторант и по едно време имах чувството, че бълвам ориз и риба. Много обичам сьомга, а там е царството й, можеш да ядеш купища морска храна.

Няма да питам дали си готвиш?

Обичам да готвя, но за себе си не го правя, ако някой ми е на гости – тогава.

Какви неща има в чантата ти, освен сладко за похапване?

Малко парфюмче със сигурност. Разфасовка на големия, с който съм напоследък – Acqua e Zucchero, по-бутиков аромат, от България съм си го купувала. Какво друго – да погледна. Документи... Напоследък се научих да ходя с малки чанти, преди мислех, че е невъзможно. Имам червило, документи за кола, ключове за вкъщи, визитни картички, хапчета за гърло.

Без каква козметика не можеш?

Сега съм на ярки червила. С по-леки очи. Интересувам се и от бяла козметика, защото кожата ми се променя непрекъснато. Това ми е любимо – да вляза в магазин за козметика и да прекарам часове там. Интересувам се от иновации, чета много. Вашите рубрики също. Едно от нещата, които мога да правя сама, е да се гримирам. Все едно да рисуваш върху себе си, въпреки че аз не съм добър художник. Майка ми много добре рисува и се гримира, но тя е архитект. И покрай нея още от дете съм искала да си слагам сама грим. В училище обаче никога не съм се гримирала, беше ми неудобно от учителите. Затова ми е много странно, като гледам сега децата, които гримирани изглеждат като 20-годишни. Моят първи маникюр беше за бала ми. Не съм суетна, но професията ми ме научи да се грижа повече за себе си. През годините наблюдавах и професионалистите и съм доста добре подготвена. Доволна съм, че съм се научила, защото в България не разполагаме с ресурси за собствени гримьори, които да пътуват с нас.

ГОРДОСТ И ЗАЙЦИ

Казвала си ми, че не си мамино детенце, не звъниш за щяло и нещяло на родителите си.

Да, понякога с дни забравям да им звънна и се сърдят. Но те знаят, че имам нужда от голяма свобода. Особено сега, когато всеки иска нещо от мен под някаква форма, и гледат да не ме натоварват. Не са обсебващи родители и това ми е изключително приятно. Искам и аз така да се отнасям с децата си някой ден. Знам, че мога да разчитам на тях във всеки момент, но те знаят кога да се отдръпнат и да ми оставят пространство.